Изследователи от Университета на Бен Гурион решили да разберат как музиката влияе на шофьорите и ако наистина влияе, каква точно музика и как го прави.
Разделили участниците на групи. Дали им да наденат пулсометри и ги поставили в автомобили симулатори.
Оказало се, че тези, които карали без музика, по време на пътуването имали силно изменени на сърдечния ритъм. А тези, които слушали музика, сърдения им ритъм е останал същия.
От това изследователите заключили, че музиката успокоява и като следствие, притъпява бдителността. В резултат на това, шофьорите са по-склонни да станат като зомбита и следят знаците, но не и реалната пътна обстановка.
Освен това, музиката с честота 120-140 удара в минута, като техно, електронна, дъб-степ и т.н. е най-опасната.
Тези, които я слушат, показва ясна тенденция към безразсъдно и опасно шофиране, нарушаване на правилата по пътищата, включително и минаване на червен сигнал.

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.

Мои познати много се увличаха по здравословния начин на живот, но един по един си отидоха… Това преобърна нацяло съзнанието ми.
Как така се получи, че правилното хранене, умереното физическо натоварване и позитивното мислене в живота не помогнаха? Анализирах всеки детайл, сравних с това, което знаех и достигнах до извода: „Ако не бързаш, ще успееш!“
Моите приятели се движеха в живота с ускорен ритъм. Те искаха във всичко да успяват, да направят колкото се може повече добри и полезни неща. Техните любими реплики бяха: „Бързо!“, „Трябва да успея!“, „Кой освен мен ще направи това?“, „Всичко ще направя сам!“.
Те не можеха спокойно да седят на едно място, все нанякъде тичаха, все нещо вършеха. Резултата бе такъв, че живота им в младостта се оказа много тежък. Това доведе първо до силна чувствителност и нервната възбудимост, а по-късно до инфаркти и инсулти.
Искате ли по същия начин да се ограбва живота ви?
От желание всичко да изпълните, даже по време, когато гледате интересен филм, вие се опитвате да направите няколко полезни неща. Навярно някои ще се познаят в това описание. Сред моите познати също има такива хора. Това обикновено засяга работохолиците и бизнесмените.
Какво може да се направи?
Нужно е да анализирате всичко около себе си. Трябва да избягате от клетката на притискащото ви ежедневие и да си дадете почивка.
Животът ни донася редица изпитания, които трудно издържаме. Но животът продължава, трябва да се научим да живеем, отново да се радваме и обичаме.
Който води здравословен начин на живот да не забравя и най-важния аспект – емоционалното здраве.
Когато се суетите и се опитвате да успеете във всичко, като взимате куп ангажименти, това непременно ще се отрази на нервната ви система.
Не бързайте, защото така няма да успеете!

Цветята на вид са безопасни и много красиви растения, но те могат да съсипят почивката ви и да причинят непоправими последици за здравето ви.
От списъка на атрактивните, но не по-малко опасни цветя е момината сълза.
Тя изглежда красива и безвредна, но е много отровна.
Разбира се един, два цвята не причиняват сериозни щети, особено на възрастни.
Но попадне ли в организма в по-големи количества, предизвиква болки в устата, гадене, повръщане, спазми и диария.
Хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни, тъй като токсините, намиращи се в момината сълза, забавят сърдечния ритъм и предизвикват аритмия.

Понеделник всички възприемат като добър ден, тъй като след почивката лесно може да се влезе в работен ритъм.
За да добавят положителни емоции към живота, японските учени са изработили изумително нещо, хладилник,  на който трябва да се усмихнете, за да се отвори вратата му.
Всичко е много просто. Електрониката на битовия прибор е настроена, така че не само да разпознава лицето на собственика, а и да „разбира“ кога той се усмихва.
Тази система е наречена „брояч на щастие“ с надежда, че ще подбужда хората по-често да се усмихват. Този брояч значително ще повиши настроението, а така ще подобри и качеството на живота. просто ето така.