Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

От белият равнец се използва съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август.
Билката съдържа етерично масло, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и други.
Основно действие на белия равнец е кръвоспиращо, доказано е експериментално и противовъзпалително. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.
Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и други. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки – язва, гастрит, при колит, газове.
В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести, както и като успокояващо – при неврастения и хистерия.
Рецепта за външно прилагане на белия равнец:
Цветът се кисне 40 дни в зехтин  в пропорция 1:10 и се използва  за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи.  Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и други.
За вътрешно приемане се прави следната запарка: 2 супени лъжици, се заливат с 500 мл вряла вода, така кисне 1 час. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден или 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Какаото е не само желано лакомство от детството, но и полезен продукт за организма. В семената на „шоколадовото дърво“ се съдържат множество полезни вещества за организма, особено за жените.
Какаото повишава настроението и подобрява съпротивителните сили на организма.  Какаовите зърна са истински източник на здравословен и активен начин на живот. Знаменитата целителна напитка на древните маи се приготвяла от семената на шоколаовото дърво. Тя има много малко общо с горещия шоколад и какаото с мляко, което ние пием днес.
В оригиналната рецепта в правилни пропорции се смесвали вода, какао и люто чили, а „напитката“ често ядели с лъжица.
До сега, племена живеещи в близост до екватора включват какаото в ежедневната си храна. Индианците куна от граничните области на Панама и Колумбия, пият по 40 чаши от напитката всяка седмица. Може би благодарение на това, те живеят по-дълго и никога не боледуват от рак, диабет или сърдечни заболявания.

Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Чубрицата има доказани лечебни свойства. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни, като варива – боб, леща, грах и други.

Чубрицата може да се използва като лек  при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство. При хрема и кашлица чубрицат също е много полезна.

В българската народна медицина чубрицата се прилага при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии. Чубрицата е и средство против глисти.

Огромното приложение на чубрицата в българската кухня е безпорно. Тя е неделима част от приготвянето на гозби като леща, зелен фасул, грах, боб, зеле, картофи и др.

Вкусът на популярната подправка „шарена сол“ не би бил същия без в нея да има чубрица.

Европейците обичат да прибавят подправката към различни плънки, ястия с яйца, кайма, зеленчукови гозби. Чубрицата присъства в сосове, които са обичайни за Средиземноморската кухня.

Ето ви една лесна рецепта, която можете да си приготвите от чубрица. Нарежете на ситно две супени лъжици от подправката. След това те трябва да се залеят с 500 милилитра вряща вода. Така приготвената отвара се остава да кисне един час, след което се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.