Отровните паяци напълнили улиците на град Манингрида. Там живеят около две хиляди човека.
Учените не могат да обяснят причината за появата им. Някои предполагат, че причина за миграцията на тарантулите е промяна на условията там, където преди са живели. Други смятат, че паяците са привлечени от обилната храна в града.
Австралийско издание The Land посочва, че повечето от тези големи паяци са се заселили в необитаемите места край реката.
Ухапването от тарантула може да е смъртоносно за някои животни, но те не застрашават човешкия живот. Ухапването от тарантула е подобно на ухапването на стършел и предизвиква оток. Може да причини и повръщане.
През септември 2014 г. бе съобщено, че в изоставена къща в Ирландското Карлоу са били открити над 100 отровни създания. Сградата е била обитавана от паяци от вида черната вдовица, тарантули и скорпиони.

Това се е случило в американския щат Флорида.

Жител на град Окала Ричард Джонс обяснил, че снимката е направена от сина му по време на семейна разходка в националния парк на Окала.

Детето се спуснало към реката, за да направи снимка на момента, в когато енотът скочил на гърба на алигатора.

Джонс е добавил, че енотът е скочил на алигатора, защото се е подхлъзнал, малко след това животното отново е скочило на брега.

Река Тиса извира северно от Унгария, в Украйна. Влива се в Дунав при сръбската граница. Тя е една от важните реки в древността.
В южната част на голямата равнина не вали много. Тиса извира от високите части на Украйна. Мура идва от изток, от Румъния и носят снеговете от трансилванските планини.
Коритото на реката се е местило с времето. Първо е била бавнотечаща река, с много завои в равнината.
През 1846 г. граф Ищван Сечени започнал да изпразва коритото и скъсил реката до хиляда километра, като копал напряко на завоите.
Останали са около шестотин километра пресъхнали канали.
Промяната на коритото на реката е продължило в края на 19 и началото на 20 век.
През 1937 г. се сетили, че е добре да оправят частите, които са съсипали. Сега реката е доста права, но при наводненията каналите се пълнят с тиня.

Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.

Денят едва бе започнал. Слънцето се бе издигнало, но лъчите му още не жареха силно. Подухваше лек ветрец.

Художникът седна на страни и видя една група деца, които строяха импровизирани кули край реката.

– Деца, – извика им той, когато те бяха вече привикнали с неговото присъствие, – постойте така, не се движете. Всеки, който стои неподвижен за пет минути ще му дам двадесет стотинки.

Момичетата веднага разбраха и замръзнаха на местата си. Художникът започна с молива си да скицира, улавяйки характерите им, движенията и малките им фигури.
Някаква жена дойде и се загледа в заниманието му. След нея дойде друга жена и нещо прошепна ма момичетата, а на висок глас започна да ругае.

– Какво сте застанали там? Нима сте слепи? Това е самият дявол, той ще ви омагьоса …. Ще видите утре какво ще стане с вас ….

Момичетата запищяха, хвърлиха монетите, който им бе дал хубожникът и побягнаха.

След малко от селото пристигнаха около десетина мъже, настроени войнствено. Оказа се, че жените им бяха казали:

– До реката е застанал млад магьосник. Той пренася образите на децата на лист хартия, за да може после да ги отведе със себе си в тъмното царство.

Тълпата се успокои, когато художникът извади подпечатан документ. Лошото беше, че никой от мъжете не можа да разчете написаното на документа, за това изпратиха за даскала, единствения по-просветен човек на това място.

Когато дойде, мъжът хвърли един поглед на документа и го прочете набързо на глас, но мъжете наоколо нищо не разбраха.

– Какъв е този печат? – тикали мъжете пръстите си в документа, като го сочеха на учителя.

– Това е печата на Художественото училище в столицата.

Ефектът от думите му надмина всички очаквания. Тълпата замря,  дръпна се назад и започна да се разпръсква.

Всичко завърши мирно и тихо. За малко тези груби и яки мъже щяха да натупат „магьосника“ и то не на шега.

След това художникът можеше свободно да рисува по тези места цели две седмици.