Откакто се помнеше, Велинов винаги бе обичал света около себе си. Не градовете, магистралите и изкуствените канали в родината си, а природата, вятъра, морето и земята.

Като малък, той прекарваше часове, загледан в движението на облаците, преминаващи над дома му. За него нямаше нищо по-хубаво от земята, на която живееше.

Беше деветгодишен, когато разбра, че тази земя е отнета от Северното море. Учителят му гордо обясняваше:

– Нашата родина е отвоювана. По бреговете бяха построени диги и бентове, за да може изобилстващото с живот морско дъно да бъде пресушено, култивирано и обработено. Това е чудо на човешката изобретателност и непримиримия човешки дух.

Дълго време младият Велинов смяташе, че създаването на родината му е една умишлена кражба от природата.

– Как може нещо да бъде отвоювано, когато нямаш право върху него? – питаше се често той.

Когато навърши десет години, осъзна, че едно от най-великите инженерни постижения е ограбване на природата заради човешката алчност.

Често го чуваха да казва:

– Хората нямат право да вършат това. Природата не би могла да ги спре и да се защити, докато човечеството я погубва.

За това Велинов посвети живота си на борбата за възстановяване на природата. Искаше да сложи край на непрестанния стремеж на човека да унищожи планетата си.

Тогава беше твърде млад, за да се включи във възникналото движение на зелените, което беше на мода в Европа, но стана природозащитник в колежа, докато изучаваше как да се опази околната среда.

Младостта му не се пречупи при стълкновенията с полицията. Той бе опитал не една атаки със сълзотворен газ. Активно участваше в среднощните непрестанни обсъждания и разисквания относно въпросите за запазване на природата. Сътрудничеше при отпечатването на нелегални вестници, в които се защитаваше природата от посегателството на човека.

Велинов имаше желание да бъде сред бунтуващите се студенти. Всички смятаха, че ще стане преподавател, след като получи докторската си степен, но го изхвърлиха от академичните среди, защото продължи природозащитната си активност.

Велинов вече не изпитваше огорчение, че са го отстранили, защото това го отведе в нова организация за защита на природата. Ако бе продължил да преподава, нямаше да създаде организация подобна на „Грийнпийс“.

Технологията на 3D-печат навлезе в живота ни мощно. С такъв принтер може да се отпечата всичко, като се започне от миниатюрни фигурки и се завърши със строителството на къщи.
Следващата стъпка ще бъде изграждането на мостове с помощта на роботизиран 3D-принтер.
Холандската компания MX3D е представила необичаен проект за изграждане на мостове в Амстердам. Изграждането му ще се осъществява с помощта на 3D-принтер.
Вдъхновител на тази конструкция Йорис Лаарман го нарече „фантастична метафора, която ще съчетава футуристична технология с историческото минало на Амстердам“.
За да стане работата по-бързо, изграждането на моста ще се осъществи от два робота, които ще се движат от различните брегове, които ще се срещат помежду си. Това ще намали натиска на машината върху конструкцията.
Освен това, за да се създаде моста ще се използва специална стомана, която се топи при 1500 градуса по Целзий. Така изработена структура ще стане достатъчно силна и издръжлива.
Очаква се, че първите такива мостове могат да бъдат видени на каналите в Амстердам през 2017 г.
Строителния процес ще може да се наблюдава от всички желаещи.

Река Тиса извира северно от Унгария, в Украйна. Влива се в Дунав при сръбската граница. Тя е една от важните реки в древността.
В южната част на голямата равнина не вали много. Тиса извира от високите части на Украйна. Мура идва от изток, от Румъния и носят снеговете от трансилванските планини.
Коритото на реката се е местило с времето. Първо е била бавнотечаща река, с много завои в равнината.
През 1846 г. граф Ищван Сечени започнал да изпразва коритото и скъсил реката до хиляда километра, като копал напряко на завоите.
Останали са около шестотин километра пресъхнали канали.
Промяната на коритото на реката е продължило в края на 19 и началото на 20 век.
През 1937 г. се сетили, че е добре да оправят частите, които са съсипали. Сега реката е доста права, но при наводненията каналите се пълнят с тиня.

В централната част на Калифорния се намира удивително по красота езеро. От водата се подават причудливи фигури на кули, създавайки впечатление, че под слоя вода е скрит цял град.
Езерото е разположено в кратера на загасналия вулкан Моно-Иньо, в него се вливат водите на няколко реки и води с топящи се ледове. Но от него не изтича нито една река.
Водата се изпарява от повърхността, затова езерото е солено и мъртво. Съдържанието на сол е три пъти повече от това в моретата, а алкалността е осем пъти повече.
Риби в такава вода не живеят, само прелетни птици се спират тук. Похапват си от малочислените жители на езерото – ракообразните мекотели.
Дъното на езерото е покрито с дебел пласт вулканична пепел, но по-надолу геолозите са намерили отложения, което говори, че преди много години на мястото на езерото е имало голямо море.
Изисканата красота на езерото Моно е творение на човешките ръце.
На триста километра от него се намира Лос Анджелис. Града стремително увеличава размерите си. Миналия век, когато в града е имало недостиг на вода, от околните реки били прокарани канали. Между тях била и реката Оуенс, която запълвала езерото Моно. В резултат на това нивото на водата в езерото спаднала до 15 метра, откривайки варовити фигури, които по-рано били под водата. Солеността на водата се покачила, което довело до пълното изчезване на водорасли и риби.
В замяна на това се появили причудливи природни образования, имащи сив цвят, а при залез придобиват розов отенък.
Човек, които има богато въображение, може да види там зъби на чудовища, покриви на приказни замъци, останки от животни, ….
През 1994 г. са взети мерки за запазване на това фантастично езеро. Сега нивото на водата леко се изкачва нагоре и за съжаления на туристите тази армия от чудновати гиганти отново ще остане под водата.

Службата за сигурност на Украйна обвинява руските телевизионни канали за използване в своите предавания забранените в целия свят технологии за психологическо въздействие на аудиторията, сред които е и „25 кадър“.
Причината, поради която Службите за сигурност в Украйна са обърнали внимание на телевизионите предавания в Русия, е мощната пропаганда насочена срещу украинския народ. Не малка роля за това са изиграли информациите за воените действия по руските телевизиони канали. Резултатите от въздействието на такава пропаганда поразяват и предизвикват ужас.
Според последните социологически изследвания 58,8 % от руснаците са съгласни да се подържа войнат на Русия против Украйна, 52 % са готови сами да вземат оръжие в ръка и да отидат да воюват против украинците.
Около два месеца Службите за сигурност в Украйна стриктно са изучавали видеоматериалите, пускани по руските телевизионни канали. Забелязани са забранени от международното законодателство манипулативни технологии, които имат опасно информационно психологическо влияние.
Демонстриран е фрагмент от новините на телеканала „Россия 24“ за трагичните събития в Одеса, станали на 2 май. На брифинга е показаното видео, където се мяркали надписи: „умишлено подпалиха десния сектор“, „хора убиват бандеровци“, „национална гвардия убийци“. Обикновено такива надписи не се забелязват, те се виждат само, когато се спре кадъра. Но човешкото съзнание ги вижда, усвоява и приема за чиста монета.
Били са забелязани и други некоректни методи за информационно и психологическо въздействие върху зрителите. Например, разпространение на полуистини, а също и влияние на емоционалното състояние на зрителя, чрез демонстрация на детайли от сцени с насилие.
За сега телевизионите канали НТВ, „Първи канал“, „РТР – Планета“ и „Россия – 24“ са забранени за гледане в Украйна.