Зебровият амадин, от семейството на чинките, може с песни да управлява развитието на пиленцата си в яйцата. Дори да ги адаптира ги спрямо горещия климат.

Ако околната температура е над 26° C, в последните дни преди излюпването майката от време на време издава специален писък, който забавя растежа на пиленцата. Така те се оказват много по-устойчиви спрямо своите събратя с нормални размери.

Същите резултати учените са получили в лаборатория, пускайки на яйцата същия писък.

Адаптацията се проявява също и във второто поколение, когато женските тежащи много по-малко в ранна възраст, излюпват повече птиченца.

През 2009 г. американският лекар Доналд Унгер получил Ig Nobel награда за откритието си в областта на медицината. Той експериментално могъл да докаже, че щракането на ставите не води до артрит. В продължение на 60 години той щракал ставите на лявата си ръка, но никога на дясната.

Процентът от заболели хора от артрит не е много висок, само 2% от населението на земното кълбо. Оказва се, че жените много по-често от мъжете страдат от артрит.

Да се излекува човек от артрит е невъзможно. Всяко лечение е насочено към намаляване развитието на заболяването.

Крайната фаза на артрита е пълната загуба на функциите на засегнатите стави.

Ново проучване показва, че противно на съществуващите идеи хора с разстройства от аутичния спектър, като например синдром на Аспергер, нямат проблем с емпатия. По-скоро тяхното затруднение се състои в това, че те твърде много преживяват чуждите емоции и не могат да се справят с тях.

Хората със синдром на Аспергер, форма на аутизъм, често изглеждат безразлични, равнодушни самотници или затворени в себе си. Това, което останалия свят възприема като хладно отношение е всъщност защитна реакция срещу емоциите на другите, излишък от съпричасност.

Тази идея е привлякла много хора с разстройства от аутистичния спектър и техните семейства. Тя съответства на новата представа за природата на аутизма, която се нарича теория на „интензивния сват“.

Основният проблем при разстройства от аутистичния спектър не се състои в социален дефицит, а по-скоро в свръхчувствителност, която включва съответна реакцията, следствие на породен страх.

Някои смятат, че аутистите не са чувствителни, но те чувстват и усещат много повече.  Почти при всички хора с разстройства от аутичния спектър е отчетена някаква форма на свръхчувствителност и силен страх.

Социалните проблеми на хората с тези заболявания са свързани с факта, че те не могат да се справят с този свят, където някой е завъртял копчето за усещанията и чувствата на максимална мощност.

Ако гласът на родителите ви, седящи близо до кревата ви, звучи като концерт на метъл, тогава вероятно ще предпочетете да се скриете в най-далечния ъгъл и ще се люшкате от едната страна на другата, за да избегнете силният и неприятния звук.

Разбира се, това избягване и самоуспокояващо действие при аутистите включва повтарящи се действия, безсмислено повтаряне на чужди думи или движения, невъзможност да се поддържа контакт с очи, а това възпрепятства нормалното социално развитие.

Без опита, който другите деца придобиват по време на обичайните им социални контакти, аутичните деца не се научават да възприемат неявните социални сигнали.

Проучванията показват, че когато хората изпитват прекомерни съпричастни чувства, те се опитват да се отдръпнат. Когато чуждата болката е твърде силна и въздействат върху вас, тя може да ви накара да се оттеглите.

За хора с разстройства от аутичния спектър такива съпричастни чувства могат да бъдат много силни и в резултат на това те се отдръпват, а изглеждат студени и безразлични.

Тези хора всъщност не са безчувствени, те искат да общуват, но за тях това е много сложно. И това е много тъжно, защото те са способни на това, но светът е твърде интензивен за тях, така че те се отстраняват и се изключват.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.

Сътрудници на университета в Самара са създали екологично чисти акумулатори за електромобили.

Те подчертават, че новите батерии са по-безопасни от съществуващите литиево-йонни и ще намерят широко приложение в сферата на електромобилите и различни системи за съхранение на енергията.

„Батериите на бъдещето“ ще помогне да се ускори значително развитието на редица технологични области. А фактът, че алуминият е широко разпространен елемент, ще доведе до висока икономичност на новото изделие.

Твърди електролити базирани на алуминия, могат да бъдат много по-добри от натриевите. Алуминият позволява да се пренасят големи заряди, което гарантира повече ток и прави лесно да се осигури електричество за отделна самостоятелна кола.