Представете си скелет на куб поставен на маса. Предната стена е точно срещу вас и е перпендикулярна на линията на зрението ви.

Представете си големият диагонал от долният преден ляв ъгъл към горният десен заден връх.

Поставете пръста си на около 30 см над масата и нека това маркира позицията на горната точка на диагонала.

Върхът върху, който кубът се опира на масата, е вертикално под пръста ви.

С другата си ръка посочете в пространството разположението на другите върхове на куба.

Резултата е впечатляващ. Практически никой не може да извърши това мислено завъртане и да получи правилни резултати.

Още по-странното е, че повечето хора не получават дори правилният брой върхове, които са шест.

Това е едно проста контра доказателство, че никой не знае какво всъщност отговаря на едно мислено изображение.

Корпорацията Google ще произвежда уникални плюшени мечета. Идеята е в играчките да бъдат вградени специални сензори, които могат да управляват домашни електронни устройства.
Към тази идея обществото е реагирало по два начина.
Например, USPTO подкрепи инициативата на Google, но някои си мислят, че корпорацията по този начин се опитва да следи на клиентите на компанията.
Учените казват, че плюшените играчки не са в състояние да си взаимодействат с компютрите, но също така и с хора, които са в техния обсег.
Освен полезните действия, едно завъртане на пухкавото зайче или мече фиксира действията на човека, сканира ги и може да определи мястото, където става това.
Играчките могат да записват гласови команди, да асимилират изисквания свързани с взаимодействащите с тях механизми и т.н.
С други думи, всичко, което се случва в определен радиус от мечетата и зайчетата ще бъде прехвърлено за съхраняването в базата данни на Google.

Голямото виенско колело наречено „Ферис“, което сме виждали в увеселителните паркове е изобретено в Русия в началото на 17 век.

Казват, че идеята за него се родила от обичая на децата да се въртят на колелото, което черпело вода от реката. Прекалено голяма центробежна сила и хоп – децата цопват.
Името „Ферис“ всъщност идва от американският шоумен Джордж Ферис, който през 1893 г., построил 75-метрово виенски колело.
Лошото било, че правело едно завъртане за цели 20 минути. Изглежда не е достигала центробежната сила!

Въпреки, че учените са направили големи крачки в създаването на изкуствени роботизирани протези за хората, днес тези разработки са далеч от перфектните. Причината е, че повечето изкуствени имплантанти не са съвместими с живите тъкани на тялото. Освен това, имплантирани сензори са в състояние да поддържа едновременно само няколко сигнала. За да може една робопротеза да извърши просто човешко движение или завъртане до сега е било доста сложна задача.
Но сега протезата може да бъде наистина перфектна. В това са убедени сътрудниците на агенция за изследвания на отбраната DARPA. Група учени са успели да създадат уникален електронен интерфейс, способни да свърже протезата, чрез лазерно лъчение, с оптична система от кабели. Според разработчиците на последните видове изкуствени крайници, при създаването на който се използва тази технология, на човека ще се осигурят  по-плавни и естествени движения.
Срока на експлоатация на такова устройство е много по-голям, а проблемите относно отхвърлянето на интерфейсните елементи от организма могат да бъдат напълно забравени. Този проект е стартирал през 2005 г., след като изследователите са открили, че нервните клетки могат да комуникират с помощта на инфрачервено излъчване. DARPA е отделила повече от 5,5 милиона щатски долара, само за една година, за да се създаде робопротеза с използване на инфрачервени лазери.
До момента учените са успели да създадат напълно уникален нов микропревключвател. Той представлява мека желеобразна сфера, чийто диаметър е няколко стотин микрона с тънак проводник от оптично влакно. Структурата на този сензор, за разлика от остарелите металически и други по състав сензори, го прави практически съвместим с тъканите на организма. Безжичният оптичен канал позволява да се прехвърлят по-големи количества информация. В същото време, нейната обработка е толкова бърза, че в допълнение към сканирането на сигналите в мозъка, се активира и обратната връзка, която се явява работа на отделните неврони. Това позволява на човек да усеща допира до гореща повърхност. Така се добива максимална точност на естествените движения при манипулиране на предметите, които могат  и да не бъдат в полето на зрението.
Според инженерите на DARPA, робопротезата от новото поколение ще бъде сваляща крайник, с набор от оптични кабели, които ще се прикрепят към нервните окончания на човека. Масовото производство на тези устройства ще се очакват не по-рано от 2020г. Сега, американските експерти са ангажирани с дообработване на датчици, способни да четат  свръхслаби сигнали от единичен активен нерв, което ще направи изкуствен крайник подвижен и чувствителен, както и живият.