Лекари от Университета в Единбург, Шотландия и Университета на Куинсланд, Австралия са открили връзка между гените, които повишават риска от поява на аутизъм, и гените, отговорни за развитието на изключителни интелектуални способности.
„Нашето изследване показва, че генетичните особености, които повишават риска от развитие на аутизъм, са свързани с гените, отговорни за развитието на необичайни познавателните способности при хора, които не страдат от аутизъм. Ако разберем как особеностите на генетиката при аутистични разстройства влияят на работата на мозъка, ние по-добре ще разбираме и природата на това заболяване и причините за поява на необичайни способности при хората с аутизъм, „- заяви водещият автор на проучването д-р Тони-Ким Кларк.
Един от авторите на изследването, професор Ник Мартин, много психолози и психиатри са изказали предположения за съществуването на връзка между аутизъма и особените интелектуални способности. „Тази връзка се подчертава в много литературни произведения и световното кино“ – добавял професор Мартин.
В изследването на психолозите са взели участие близо 10 000 възрастни жители на Шотландия. След анализ на тяхната ДНК, учените са заключили, че много хора са носители на определен вариант гени, свързан с риска от развитие на аутизъм, които никога през живота си не са страдали от това заболяване. В същото време, у повечето хора с гени „скрит“ аутизъм се среща вариант на гени, които са отговорни за развитието на специфични интелектуалните способности.

71-годишна американка, която през голяма част от живото си е изпълнявала мисионерска работа в Африка, благополучно е излязла от Нигерия, където е прекарала две седмици в плен.
Вдовицата Филис Сортор е освободена благодарение на властите и лидерите на Свободната методиска църква. Жената е живяла в Нигерия около 10 години останала е там и след смъртта на мъжа си през 2008 г. Тя е работила по проекти, за подкрепа на децата, образованието и селското стопанство.
Дъщеря на мисионери, до преместването си в Сиатъл, тя е прекарала детството си в Мозамбик. Филис и нейният покоен съпруг Джим са живели шест години в Руанда и са отишли в Нигерия през 2005 г.
Отвличанията се явяват заплаха за безопасността в Нигерия, включително и плащането на откуп. Районът, в който е била отвлечена Сортор, се контролира от ислямската група Боко Харам.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.