Куркумата не е алергенна храна и е отличен източник на желязо, манган, витамин В6, диетични фибри и калий. Летливи масла съдържащи се в куркумата са със значителна антивъзпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълтооранжевият пигмент на куркумата, наричан куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.

Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата. Помага срещу ревматоиден артрит, кистична фиброза.

Куркумата и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободните радикали.

Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво, а куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата.

Куркумата намалява риска от детска левкимия. Има изключително благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб. Осигурява сърдечно съдова защита. Води до намаляване нивата на холестерол. Осигурява защита срещу болестта на Алцхаймер. Влияе положително и на страдащите от диабет.

В Индия куркумата щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и „шафран на бедните“.

Доказано е, че къри приготвено с куркума, убива раковите клетки.

В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарин, сирена и ликьори.

Стрити на прах, коренчетата на куркумата имат ярко оранжев цвят и дори съвсем малко количество оцветява ястията в жълто.

За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на 1/4 чаена лъжичка.

Може би някои от вас се надяват, че ще им повишат заплатите, че успешно ще минат изпита или че ще победят на важен конкурс?
Но всички тези малки цели зависят от външните обстоятелства, които не можете да контролирате.
Например, като: Колко положително ще оцени вашата работа началника ви? „Правилните“ ли въпроси ще ви зададе изпитващия? Кое по ред ще се окаже вашето име в списъка между хилядите други участници?
Но всички тези малки неща става незначителни в сравнение с най-важното ни упование, упованието ни в Христос.
Тази надежда не се основава на нас самите, нито на нашите успехи, а само на „кръвта и праведността на Христос“.

Небето потъмня. Завесата в храма се раздра на две. Земята се разтърси, отвориха се големи цепнатини в нея. Наоколо само страх и съмнения.
– Трябва да бягаме и нас ще ни убият.
– Не мога да разбера, какво стана?
– Аз Го изоставих в бедата.
– Той трябваше да ни предупреди!
Те бяха дошли от всички краища на Ерусалим. Чувстваха се твърде виновни да се върнат по домовете си и твърде обезкуражени, за да продължат работата си. Във всеки от тях тлееше отчаяна надежда, че всичко това е кошмар или лоша шега. Всеки се надяваше да намери някаква утеха у другите.
Споменът за думите на Учителят ги призоваваше да се върнат обратно. Стана им неловко, те бяха рухнали под вълните на паниката и страха от опасността, която можеше да ги застигне.
– Не мога да повярвам какво направих!
– Никога повече няма да постъпя така.
Тези, които бяха с Исус се завръщаха, те знаеха, че от Него може да се очаква нещо необикновенно. Видяха как Той прости на жена, която бе живяла с пет мъже, с какво уважение се отнесе към крадеца, който се криеше под маската на бирник. Видяха как изгони бесовете от някои и припомни на идващите в храма, да имат страх от Господа. Той правеше чудеса, традицията бе срината, прокажените бяха освободени, свещениците мърмореха …..
– Може би Той наистина е възкръснал от мъртвите.
Нещо повече от слухове за празния гроб ги поведе обратно. Нещо в сърцата им не им позволяват да живеят с чувство за предателство. Когато Исус се нуждаеше от тях, те избягаха. И сега трябваше сами да се справят със срам си.
Трябваше да му поискат прошка, но къде да го намерят. Той им бе говорил, че тези които добре Го познават, няма да се лишат от милостта Му.
За единадесетте не оставаше нищо дуго освен гибел или милост. Те добре Го познаваха, знаеха, че и да нарушат обещанията си, все имаше още възможност да им се прости.
Така те се върнаха с надеждата, че невъзможното  може да се случи отново.
– Ех, ако имах поне още един шанс.
Те седяха в стаята и тихо разговаряха за празния гроб. Сред мрачните мисли някой каза:
– Готов съм да дам безсмъртната си душа, за да го видя отново.
И стана чудо. От стената пристъпи познато лице.
Какъв финал, не това бе началото.
На разкаяното сърце не му трябва много. Излезте от сенките и престанете да се криете. Призовете Божият Син да премине през стените на вашата вина и срам. Той е готов да прости. Единственото, което трябва да направите е, да се върнете при Него.

Каквото и да правите, работете като за пред Господа, а не за хората.
Вашият шеф е Исус.
Какво е важно във работата на един човек?
Първо, вие ще имате по-добра нагласа за работа си, след като разберете, че без значение къде работите или за кого работите, реалният ви шеф е Исус.
По-лесно е да бъдете ентусиазиран за работата си, когато спрете да мислите: „Правя това за шефа ми“ или „Правя това за заплата“ и започнете да мислите така: „Правя това за Господа.“
С това разбиране, можете да направите всичко – от тичане във фирмата до миене на съдове – и да го превърне в акт на поклонение.
Второ, включвайки се в работата на богослужението, започвате да трупате кредити за рая. Докато работите за Бога, вие правите вечни депозити за рая.
Това няма значение, дали сте с прахосмукачка и чистите килими, ремонтирате автомобили, служите в армията или работите в офис, всяка работа може да се превърне в акт на поклонение, ако го направя с ентусиазъм за Бога: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“.

Знаете ли, че е без значение с какво се занимаваш? Можете да използвате вашата работа, за да донесе слава на Бога? Можете да използвате вашия бизнес и работното си място за по-нататъшното нарастване на Божието Царство.
Как се прави това? Един от начините е да използвате вашите бизнес или обикновенни контакти с хората, за да проповядвате Евангелието.
С колко служители работите? Да кажем 10-15 човека. Започнете да се молите за тях. Създайте добри християнски принципи в работата си.
В днешната глобална икономика, новите мисионери са бизнесмени. Има много държави, в които няма да позволят пастор или мисионер да пребивават в страната, но с радост ще посрещнат вашият бизнес.
Когато използвате вашия бизнес за едно нещо, което ще надживее всичко останало – Царството Божие, вие помагате за изграждането на това Царство, а не трупате само богатство.
Единственият начин да инвестирате в Небесата е да се инвестира в хората, които отиват там. Когато работата ви насочва хора към Бога, натрупвате съкровище на небето. Така напредват Божието Царство!
Отделете малко време, за да се молим за хората на работното ви място. Помолете Бог да ви помогне да видите възможностите да служите на вашите колеги и да им кажа за Исус Христос.