Този проект не даваше спокойствие на Марко, той искаше да разбере целта му. За това и толкова настояваше Елена да му разкаже за него.
Тя се двоумеше между задължението да запази в тайна проекта и желанието да се похвали с работата си, но накрая проговори.
– Какво знаеш за квантовата физика, Марко?
– Това е областта на микрочастиците, където гравитацията и магнитните свойства не важат. Повечето неща, които съм чел, толкова много противоречат на общоприетата логика, че ги пренебрегвам.
– Добър отговор, – съгласи се Елена. – Този клон на физиката ще направи революция в начина ни на живот.
– Не мисля, че възможността да преместите много голям предмет, например самолет вътре в планина ще направи живота ми по-хубав – иронично отговори Марко.
Той все още бе ядосан заради лъжите, които му бяха наговорили, въпреки фактите, които бяха налице.
Елена не хареса упрека му и гласът ѝ стана рязък и груб:
– Не сме преместили в планината нищо. Всъщност самолетът никога не се е помръдвал от там.
Марко разбра, че с язвителни забележки няма да разбере нищо, за това малко успокои топката.
– Може ли да започнеш отначало, ако обичаш? – помоли Марко. – С малко по-прости думи.
– Добре, – примирено каза Елена. – Каква е най-високата възможна скорост във вселената?
– Това е скоростта на светлината и тя е двеста деветдесет и девет хиляди километра в секунда, – изстреля на един дъх Марко.
– Вторият закон на Нютон за термодинамиката твърди, че всички системи се разпадат в хаос, нали? – попита Елена.
– Нещо такова май беше, – съгласи се Марко.
– Падащото дърво в гората издава ли звук?
– Разбира се. Защо да не издава звук? – Марко още не можеше да разбере на къде бие Елена.
– Ти току-що даде три грешни отговора. Изучаването на квантовата теория на атома произлиза от работата на Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Един от принципите, на които се основават всички последвали научни изследвания, се нарича Принципа за неопределеността на Хайзенберг – наблюдаването на някое явление предупреждава за последиците от него. Следователно във вселената не се случва нищо, ако не бъде пряко наблюдавано.
Марко се засмя. Елена забеляза усмивката му, но продължи:
– Може да звучи глупаво, но наблюдателят кара нещата да се случват със самото си присъствие. Този факт е доказван десетки пъти в лабораторни условия. Това означава, че дървото в гората не може да издаде звук, защото никой не го е видял да пада. В света на квантите, във времето и в пространството от хаоса може спонтанно да възникне ред. Макар и за части от секундата, но дори този кратък период от време опровергава Втория закон на Нютон.
– А границата на скоростта? – настоя Марко.
– Ами ако ти кажа, че съм наблюдавала експеримент, при който лъч лазерна светлина, пуснат в газова среда при изключително ниска температура, излезе от другата страна на камерата, преди да бъде изстрелян? Следствието се появи преди причината. По някакъв начин в квантовия свят съобщение, движещо се по-бързо от скоростта на светлината, е предало, че лазерният лъч идва.
Марко не се съмняваше в твърденията ѝ. Но не можеше да проумее напълно изводите, нито как това е вкарало толкова голям самолет в планина.
– Нека да разширим експеримента, – предложи Елена. – И да го направим с частици светлината или фотони. В случая ще има частица, съществуваща на две места едновременно.
– Ами ако в процеса на изстрелването на частицата първата, с която сте започнали, бъде унищожена? – попита Марко.
– В друг ъгъл на свръхохладена газова камера ще има частица двойник.
Изведнъж Марко разбра.
– Говориш за някаква система на транспортиране ли?
Елена направи кисела гримаса.
– Не. Медиите преувеличават понякога нещата, но истината е, че транспортирането на човешки същества не е много практично.
– Това ли искахте да направите с самолета? – подскочи Марко. – Да го транспортирате в скалата?
Елена още повече се начумери.
– Целта ни беше да го направим невидим. Наричаме го оптично-електрически камуфлаж. Предназначен е за самолети, ако съумеем да намалим размерите на необходимата техника и консумацията на енергия. Използвахме самолета, защото имаше теоретичен шанс да се получи нещо.
– Изпуснали сте го? – засмя се Марко.
– Не сме го изпуснали – троснато отговори Елена. – Предупредиха ни за такава възможност, за това вградихме защитна система в случай на авария.
– И какво се случи?
– Системата използва мехур със силни магнитни свойства, който пречупва видимата светлина в тороид, с форма подобна на поничка. Ние виждаме предметите, защото светлината се отразява в повърхността им. Някои дължини на вълните се поглъщат, а онези, които се отразяват, придават цвета на предмета. Черните неща поглъщат всички дължини на вълните, затова не можем да ги видим, но възприемаме присъствието им на цветен фон.
Марко слушаше съсредоточено и преосмисляше чутото.
– Ако затворим светлината в тороид така, – каза Елена, – че да не може да избяга и после я пречупим около предмета, наблюдателят няма да види нищо. Все едно водата да изкриви светлината и моливът да изглежда крив, когато половината стърчи над повърхността.
– Какво означава това? – попита озадачено Марко.
– Означава, че възникнаха последици. Бяхме ги предвидили и взехме предпазни мерки, но решихме, че може и да ни се размине. Магнитното поле пречупи видимата светлина, докато я превърна в самостоятелна система, точка в пространството, където светлината не може да избяга.
– Но това прилича на черна дупка, – засмя се Марко.
– Не. Черните дупки са разпадане на материята вследствие на гравитацията. Ние използваме магнитни свойства.
– Каква е разликата?
– Гравитацията не е съвместима със света на квантите.
– Това означава, че сте попаднали на нещо ново. Но със същите последици.
– Ние спряхме времето. Магнитното налягане, също като гравитацията в черната дупка, създаде мехур около експерименталния обект. Светлината беше затворена в мехура и принципът за неопределеността на Хайзенберг влезе в сила.
– И експериментът ви вече няма наблюдател?
– А в света на квантите, когато няма наблюдател, нищо не се случва. Дървото в гората все още си стои, докато някой не отиде да го наблюдава.
– А какво причини това на самолета?
– За него времето спря и останалата част от вселената изчезна. Някои учени от нашия екип предположиха, че това може да се случи и затова взехме предпазни мерки. Инсталирахме пусково устройство за преплитане на квантите, което да намали енергията в магнитната сфера около самолета и да възвърне нормалния поток от време. Теоретично той отново трябваше да се появи в нашия свят.
– Но го изпуснахте и той се появи другаде. Защо?
– Не го изпуснахме. Земята се върти с повече от хиляда и шестстотин километра в час, а около слънцето още по-бързо. Включете и въртенето на нашата Слънчева система с Млечния път и ще разберете, че сме се справили добре, като сме върнали самолета на нашата планета.
Това бе фантастично, но преместването се бе осъществило и самолетът макар и на друго място се бе появил.
Какво ни кара да мислим, че можем да доведем стотици хиляди в църквите? Отговорът е, че ние имаме един голям Бог.
