Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.

Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:

– Който рано става, нему Бог дава!

И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.

И така ден след ден, седмица след седмица.

И сам недоумяваше:

– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.

Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

Ние трябва да определим сами, от какво ще се ръководим, от нашите чувства или това, което Бог е постановил.

Нашите чувства могат да бъдат непостоянни и нестабилни, като вълните на морето или движещите се пясъци.

Божиите факти са ненакърними и устойчиви като скалата на времето, т.е. Самият Христос, Който вчера, днес и завинаги остава един и същ.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.