Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.
Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:
– Какво е това?
– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.
– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.
– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.
– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“
– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.
– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.
– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.
– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.
Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..
Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.
– Каква красота! – възкликна Герасим.
– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.
След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.
Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.
Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.
Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.
Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….
Собственичката на малък хотел в Шотландия имала няколко кокошки. Повечето от тях се разхождали в градината.
