През 1932 г. земеделските производители в Западна Австралия се обърнали за помощ към военните и искали да бъдат унищожени щраусите ему, които развалили реколтата от пшеница и правели дупки в оградите, които защитават областта от зайци.

Армията отделила за операцията, която журналистите по-късно кръстили Великата война с ему, майор и двама войника с картечница Lewis.

За половин месец чрез „бойни действия“ били убити три хиляди птици от няколко десетки хиляди. Поради ниската ефективност и отрицателното медийно отразяване, войниците били отстранени.

За да реши проблема с птиците ему, правителството на Австралия по-късно започнало да дава награди за унищожаването на щраусите от самите фермери.

През 1915 г. в щата Алабама се появил памуков бръмбар хоботник. За три години той успял напълно да унищожи памуковите плантации.

Тогава един от фермерите на града Ентърпайз, който нацяло зависел от реколтата на памука, по съвета на банкер, засадил своите плантации с фъстъци.

Неговият пример бил последван от други земеделски производители.

Благодарение на това хората не само излезли от кризата, но и забогатели. Имали много повече, отколкото по времето, когато отглеждали памук.

В знак на това, че катастрофата може да доведе до промени, които са предвестник на нов успех, гражданите издигнали паметник на хоботника.

Той представлява фонтан и статуя на богинята на плодородието Церера, а бръмбарът увенчава тази композиция.

Алигаторът се промъкнал в една бахчите в окръг Хендри, откъснал си диня и скочил с нея във водата.

Фермери видели как плъзгащото се по брега влечуго стиска в челюстите си диня.

Инцидентът шокирал биолог Стив Стиглър, който се специализира в изследване на дивата природа. Той намерил, че поведението на алигатора е изключително необичайно, тъй като тези влечуги обикновено не ядат дини.

Ученият предполага, че алигатора крадец е искал нещо сладко.
Причината за това е, че хората, които живеят в реките, хранят хищниците с сладки неща.
Храненето на крокодили във Флорида със закон е забранено.

Френският парламент е приел законопроект, според който животните са признати за живи същества, способни да чувстват.
По-рано според приетия закон през 1804 г. при Наполеон Бонапард, животните законно са се причислявали към неодушевените предмети и можели да бъдат притежавани.
Против приетия докумен  са се изказали от Националната федерация на профсъюзите на земевладелците, която защитават интересите на фермерите. Те са обезпокоени от това, че изменението на закона, може да засегне интересите на частните животновъди.
Инициаторът на законопроекта Жан Главини е казал, че законът няма да се отнася за дивите животни.
Във френската Наказателния кодекс се предвижда наказание за жестокост към животните. Максималното наказание е две години лишаване от свобода и глоба от 30 000 евро.

В село Муруфити в Танзания разярена тълпа изгорила седем човека, заподозряни в магьосничество.
Според полицията, селяните атакували предполагаемите „вещици“ и „магьосници“, въоръжени с мачете и ги разсекли на парчета, които след това изгорили. Всички жертви са над 60 години, с изключение на двама. Служителите на реда са арестували подстрекателите. Арестувани са 23 души, сред които е местния шаман, който също е участвал в клането. Всички те са обвинени в предумишлено убийство.
Местните активисти за правата на човека твърдят, че всяка година в Танзания се убиват около 500 „вещици“ и „магьосници“. Като правило това са възрастни жени или албиноси. Местните фермери ги обвиняват за своите нещастия и вярват, че са довели до някакво проклятие, което води до безплодие, бедност и провал в бизнеса.