Михаил за първи път тръгваше на училище. Той беше много способно дете. За това чуваше много често да говорят родителите му, баба му и дядо му.

– Навярно ще бъде отличен ученик, – усмихваше се радостно баба му.

– Да, той е способно момче, – клатеше глава дядо му.

Михаил с нетърпение очакваше да прекрачи училищния праг.

– О, там ще видят какъв съм аз!- възторжено си казваше Михаил. – Ще им докажа на всички, колко съм умен.

В училище не го приеха с възторг и възхищение.

Учителят задаваше различни въпроси на учениците. Щом Михаил извикваше високо отговора без да вдигне ръка, учителят се намръщваше и вдигаше друг ученик да отговори.

Е и него вдигаха, но на Михаил му се струваше, че не е достатъчно често. През цялото време се въртеше, подскачаше или се провикваше високо, но това не накара останалите ученици и особено учителят, да забележат неговата гениалност.

Тогава Михаил реши да ги изненада, като имитира гласът на сойката. След звука, който издаде, учителят го погледна сърдито, а останалите се разсмяха.

– Защо постоянно ни пречиш? – извика едно русо момиче със небесно сини очи.

Но това, като че ли активизира още повече Михаил и той започна да имитира различни животни и птици. Всички се смееха, а „имитаторът“ беше щастлив.

Следващия час учителят каза:
– Тук при себе си имам една шапка невидимка, на когото я сложа става невидим. Днес реших да я поставя на главата на Михаил, защото той пречи на останалите да слушат урока.

„Нека само ми я сложи, – помисли си Михаил, – ще ги накарам да немеят пред мен“.

Учителят дойде тъжен до непокорното момче и само докосна главата му.

„Нищо особено, – каза си Михаил, – на главата ми няма никаква шапка невидимка“.

Щом започна урока, той започна със своите номера. Какви ли не звуци издаваше, как ли не се кривеше, но никой не му обръщаше внимание.

По едно време му доскуча от щуротиите, които изпълняваше и се заслуша в урока. Искаше да излезе на дъската и да реши задачата, но никой не го забеляза.

Михаил сериозно се обиди: „Е нека, те ще съжаляват!“

Най-сетне звънна звънеца и дойде междучасието. Всички ученици излязоха да играят на двора.

Учителят докосна главата на Михаил и „свали“ шапката невидимка.

– Тъжно ли те бе да си сам? – тихо го попита учителят – Иди играй и се наслаждавай на почивката с другите деца, а когато всички отново се върнете в клас, ще ти сложа пак шапката невидимка. Тя ще стои на главата ти до тогава, докато се научиш да помагаш на другите и да не им пречиш да слушат урока.

Михаил наведе глава и много тихо каза:

– Моля ви, не ми я слагайте повече. Няма да преча повече на другите да слушат в час и ще се науча да им помагам.

– Добре, – усмихна му се учителят, – всичко от теб зависи, а сега бягай на двора при другите деца.

Михаил се усмихна и с бавна , но радостна, походка се отправи към вратата.

Какво би изпитвал баща, ако детето му постоянно се съмняваше в него дали ще може да му осигури всичко необходимо?  Мисля, че бащата ще се разстрои, дори ще се ядоса, виждайки, че собственият му син не му вярва.

В Библията са дадени десетки примери, които свидетелстват за факта, че Бог се радва на нашето пълно доверие.

Римският стотник демонстрира голяма вяра, когато изпрати приятели да кажат на Исус: „кажи само дума, и слугата ми ще оздравее“.

Исус каза на учениците Си:

„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

Бог оценява нашето доверие повече от всички други духовни качества. Но как можем да възпитаме токова доверие?

За да направим това, трябва да отделяме известно време, за да бъдем насаме с Бога – в молитва и четене на Неговото Слово

Ние се възпитаваме по този начин, когато действаме чрез вяра и осъзнаваме, че можем всичко да доверим на Бога.

Във всичко ли се доверяваш на Бога?

В Република Кабардино-Балкария за първи път стартира проект за производство на мрежа за защита на овощни градини от градушка.

Тя се реализира от новото предприятие ООО „Бетанет“, което за сега се явява единственият и голям производител на подобни съоръжения.

За една година производството на защитни мрежи достига за около 8 милиона квадратни метра. Тя може да покрие до 850 хектара площ, а в средносрочна перспектива цифрата може да се удвои.

Мрежата идеално може да се използва за овощни градини. Тя ще ги защитава не само от град, но и от птиците и силната слънчевата светлина.

Сега предприятието е закупило оборудване от Италия, което дава възможност за висок стандарт относно качеството и защитата.

Трябва да се отбележи, че такова строителство е навременно, като се има предвид забележителното изменение на климата, както и няколко случаи на сериозни щети нанесени за пръв път през тази година и то в огромен мащаб.

Рибата поглъща пластмасови частици, защото миришат на водорасли.

Попадайки в морето, частите от пластмаса бързо се покриват с водорасли, и поемат характерната им миризма. По-късно рибите ги възприемат като храна.

За да изяснят това, изследователите поставили пластмасови топки в океана за три седмици. След това ги изплакнали с морска вода и влели тази вода в аквариум с аншои, които в естествената си среда ловуват ракообразни, хранещи се с водорасли.

Изследователите предположили, че аншоите ще се ръководят от характерната миризма на водорасли в търсене на плячка. Именно това и станало. При добавянето на вода, в която били пластмасовите топки, аншоите започнали да проявяват поведение като за лов.

Тъй като самите топки не били сложени в аквариума, визуалният стимул е бил изключен. Във вода, където са били чисти пластмасови топки, те не реагирали.

Преди това бяха предложени няколко обяснения за това явление. Изследователите предполагали, че рибите и морските птици възприемат пакетите за медузи,а  гранулите от пластмаса за хайвер.

Храненето с пластмаси е опасно не само за морските обитатели, но и за хората, които консумират морски дарове, защото не е известно колко микрочастици от пластмаса и химикали заедно с тях получават телата ни.

Собственичката на малък хотел в Шотландия имала няколко кокошки. Повечето от тях се разхождали в градината.

Но някои от тях обичали по-дългите разходки и излизали на пътя. За да не ограничава птиците си Луиза Ленъкс им надянала светлоотразителни жилетки в розов цвят, който добре се забелязват ден и нощ.

Освен това Луиза написала на жилетките им адреса на хотела си. Този надпис служи не само за реклама. Ленъкс се надява, че който намери отклонилите се по-надалече кокошки, ще ги върне на посочения адрес.