Става въпрос за кукувицата, която не се обременява с проблемите свързани с възпитанието на децата си. Знаем само, че тя си лети за собствено удоволствие.

В действителност, женската кукувица всяка пролетта и лятото неуморно провежда тайно наблюдение на другите птици.

За да гарантира оцеляването на пилетата си, майката  трябва да следи за мястото, където се построява чуждото гнездо и да успее навреме да сложи яйцата си там. Пиленцата ѝ трябва да се появяват по-рано от своите братя и да отстранят „конкурентите“ си.

Затова не можем да кажем, че кукувица хвърля децата си, а по-скоро, ги отдава на надеждни семейства. Тя сама не е в състояние да отгледа толкова много потомство, колкото ще възпитат „приемните родители“. Една самка може да подхвърли най-малко 10 яйца в чуждите гнезда.

С такова рисковано занятие, което се нарича гнездов паразитизъм, могат да се занимават само дълбоко законспирирани личности. За това възрастните кукувици са почти невидими. Ако самците издават своето присъствие с познатото „ку-ку“, то самките са тихи и погледът ти много рядко може да попадне на тях.

Тогава  каква полза има природата от кукувицата? Тя е една от птиците, които се хранят с „косматите“ гъсеници. За възпитанието на малките кукувичетата малките птички унищожават не по-малко вредни насекоми, отколкото за собственото си потомство.

Сякаш са се провинили видовете възпитатели? Тук има известен  замисъл. Кукувицата учи малките птички да не бъдат глупави.

За да продължат рода си, те трябва да се научат да слагат яйцата си, да се държат тихо в гнездото, не изявявайки местонахождението му и въобще да устроят дом на такива места, където никой няма да ги намери, даже кукувицата.

Интересното е, че има  птици подобни на кукувицата в други континенти. Самките на водоплаващи птици понякога практикуват частичен паразитизъм, подхвърляйки част от своите яйца в гнездото на съседите.

Възможно е кукувицата да е започнала своята кариера по аналогичен начин. Но преуспяват само тези, които не губят време за самостоятелно възпитание на потомството си.

Този въпрос е задала студентка на занятията.

Патицата и кокошката са от птиците, чийто ембрионален период на развитие е по-продължителен, повече от три седмици, но патенцата и пиленцата се излюпват с перушина, виждат и още в първите минути на живота си, са готови да следват майка си.

Главната цел на  майката патица е да заведе децата си на безопасно място. Като правило, това е водоем, където патенцата могат да намерят храна, а при нападение от хищник, да се потопят под водата, а след това да отидат в трастиката.

Въпреки, че патиците са водоплаващи птици, те си строят гнезда далеко от водата.

След появавянето им на бял свят патетата трябва да стигна до водата, а това разстояние е няколко километра, минаващо през гъсталаци. Загубилото се пате е обречено на гибел. Само следвайки едно след друго, глава до упашка им помага да не се изгубят.

Освен това патетата следвайки майка си преодоляват откритите води и достигат до тръстиката.

За разлика от патицата кошката не води пиленцата си на далечно разстояние, а само по тревата и им показва достъпна за тях храна. Около кокошката пиленцата разпръснати безразборно се хранят и опознават околния свят. Те отвреме на време писукът, като съобщават местонахождението си на майка си и своите събратя. Ако пилетата ходеха едно след друго, щяха да останат гладни.

Колибрите са най-пъргавите птици в природата. Те могат да се движат  със скорост 50 км/ч и мигновено да спират, за да прелетят през гъста растителност.

Изследователите са открили, че малките птици обработват визуалната информация по различен начин в сравнение с другите животни.

Учените поставили колибри в специално проектиран тунел с проектирани модели на стените, за да разберат, как по време на летене променят посоката си, за да избегнат сблъсъка.

Учените знаят малко за това как птиците използват зрението си. Те знаят, че килибрите пресмятат разстоянието от дадени обекти, както правят хората по време на шофиране.

В Алма Ата майсторката Дина Шарипова има диагноза детска церебрална парализа и недееспособни ръце. Но независимо от това, тя вече 13 години бродира картини от бисери с краката си.

Всяка картина  отнема на шивачката около половин месец. На тях главно има женски образи, цветя и птици.

Майсторката си избира картини от Интернет, майка ѝ ги копира с молив и Дина пристъпва към работа.

Тя не шие, за да продава. Но веднъж представила на една изложба 15 свои работи, където имала голям успех.

След изложбата тя продала половината от творбите си, за да направи подарък на майка си.

Дина учи дистанционно последна година в Московския университет и работи като специалист в отдел за набиране на персонал в една от казахските банки.

Ние сме като безкрили птици, а нашите отговорности и работа, възложени ни от Бога, са крилата, които ще ни възнесат към небето.

Когато разглеждаме и броим нашите бремена и товари, това ни довежда страх в сърцата. Но когато ги вземем върху раменете си, те се превръщат в криле, а на тях ние се възнасяме към Бога, по-близо до небето.

Всяко бреме, което приемем в добро настроение и любов, се превръща в благословение за нас. Бог желае предназначения за нас труд да ни помага.

Не желаейки да огънем гърба си за да повдигнем тежест, означава, че се отказваме от нова възможност, за да израснем в благодатта.
Благословеното бреме, няма да ни се струва тягостно, ако е възложено на раменете ни от ръката на Самия Бог.