Колкото е по-силна мрежата на всичко видимо, толкова повече е нужно Бог да ни държи в областта на невидимото.

Ако Петър е решил да ходи по водата, той не трябва да плува в нея.

Когато птицата лети тя се доверява на крилете си. Ако тя се опита да се държи близо до земята, летенето ѝ ще се окаже жалко.

Бог е дал възможност на Авраам да стигне до предела на възможностите си, за да разбере, че физически не може да постигне желаното.

Неговото тяло бе замъртвяло, но той положи упованието си в Бога и тогава доби увереност, че Господ е силен да изпълни обещанието си.

Това е, което Бог иска и нас да научи.

Той ни държи в неизвестност, докато не се научим да уповаваме и вярваме на Този, Който може да превърне Своето Слово в действителност.

Испанските зоозащитници протестирали против народния празник, който се провежда ежегодно в крайбрежния град Росас.

Участниците в празника според обичая пускали живи патици в Средиземно море, а хората трябвало да ги хващат и да ги изкарват на брега.

Понякога с патиците си служели като оръжие за самоотбрана.

Местните зоозащитници са започнали кампания в Интернет за забрана на този зверски, по тяхно мнение, обичай.

Един от активистите на движението е заснел „варварския празник“ Участниците в състезанието не били доволни, че ги снимат.

– Проявете малко състрадание към животните. Те също имат право на живот, както и вашите деца, – казал един от зоозащитниците и насочил камерата си към жена с бял бански.

Тя без много да му мисли, хванала птицата, която плавала близо до краката ѝ и започнала с нея да налага наблизо стоящия мъж.

Активистът не могъл да убеди испанката, но когато кметът на града  видял видеото, казал, че ще забрани тази традиция, която се  изпълнявала в града повече от 100 години.

Силвия и Доротея стояха пред витрината на книжарницата и преглеждаха рекламираните книги на нея.

– Докато книгата лежи по витрините на книжарниците и лавиците на библиотеките, тя е мъртва, – въздъхна Доротея. – Тя оживява само, когато читателет запрелиства страниците ѝ.

– Тогава всички идеи, знания, герои и събития започват да се движат към хората, – допълни Силвия.

– Това движение прилича на енергия без контакт, – започна да философства Доротея. – Между двата полюса няма светлина и топлина. Но ако изведнъж се съединят, пробудените мисли на читателя започват диалог с писателят, с неговото послание и емоционален свят.

– Никой не знае до кога ще бъде това въздействие и колко дълбоко ще бъде то, – добави Силвия.

– Но ако няма взаимодействие между читателя и книгата …….- поде някак плахо Доротея, – това е много тежка присъда за автора.

– Знаеш ли, че някой  сравняват книгата с посланик, други с разузнавач? – засмя се Силвия.

– Като посланик да, но как може да бъде разузнавач? – недоумяваше Доротея.

– Книгата е като птица , прелита през суровите и недостъпни планини, през обширните морета и океани. Те е навсякъде, където има хора. Пътешества без автора си. След като я напише, той няма власт над нея, – поясни Силвия

– За съжаление българската книга вече не птица, която кръжи в страната и извън нея, – усещаше се тъга в гласа на Доротея. – Няма жажда за знания. Всичко е подчинено на личните сметки и интереси, подхранвано от капитала.

– Погледни с какво се е наводнил книжния ни пазар, – посочи с ръка Силвия витрината на книжарницата. – Вносни книги от страниците, на които лъха на барут и кръв, бандитизъм и наркомания, проституция и порнография. Почти тук всичко ухае на пошлост и е загнило.

– Вървиш сред това духовно бунище, – очите на Доротея се напълниха със сълзи, – и нищо друго не ти остава освен да стискаш зъби от безсилие ….

– Погледни навред, крещящи реклами, търговси фирми, банки на всяка крачка, кафенета, заведения,…. – отчаянието взе връх у Силвия, – а тук по-рано кипеше бурен културен живот, хората се тълпяха по книжарниците за някоя хубава книга….. Няма жажда за знания, само зрелища, дори без хляб.

Нещо сме загубили във вървежа си напред и сме го заменили с нещо по-малко достойно …..

Не бива да забравяме за това, че именно църквата в Южна Африка се трудеше и молеше, страдаше и се бореше за това, по време на големите промени, когато бе премахнат режима на апартеида и хората придобиха нова свобода. Всичко премина без големи кръвопролития, въпреки очакванията на някои.
И отнова, именно Църквата  запази живота в комунистическа Източна Европа и със своите шествия показа, че не трябва да се живее така.
Църквата, въпреки безумията и паденията, отиваше в болниците, в училищата, в затворите и на много други места, където беше нужно и продължава да го прави.
Църквата това е „семето Божие“, „всички, които вярват в Исус и го следват“ или „хора, които със силата на Святия Дух участват в раждането на новото творение“.
Вятърът, огънят и птицата бяха дадени, за да може Църквата да бъде Църква и Божият народ наистина да бъде такъв.
От това следва нещо удивителни и невероятно.
Духът ни се даде, за да можем ние обикновените хора, в някаква степен да станем такива, какъвто е Исус.

Канарските острови е архипелаг в близост до северозападния бряг на Африка, който е известен със своите топли, златни плажове и голямо разнообразие от диви животни.
Един от обитателите по тези места са жълтозелени птици – канарчета.

На този архипелаг има толкова много, че се е създало впечатление, че в тяхна чест са нарекли архипелага така. Но това не е така.

Когато римляните за първи път посетили този район, те забелязали, че архипелагът  е обитаван от множество диви кучета.

Те им направили такова голямо впечатление, че нарекли мястото Canaria insula или „остров на дивите кучета“.