Американски химици са успели да върнат сварено яйце в първоначалния му вид. За да разцепят протеините и да ги върнат в течно състояние, учените са му въздействали с карбамид, а след това са събрали отделните фрагменти в едно с помощта на специална апаратура.
При варене на яйце става денатурация на протеините или вътрешно молекулно прегрупиране на молекулите. Вътрешната структура на веществата се нарушава, а частиците на протеините се събират в много по-големи части, за това белтъкът става бял и твърд. Учените твърдят, че този процес е обратим.
Химиците са варили яйце 20 минути при температура 90 градуса Целзий. След това към протеините прибавили карбамид, който върнал яйцето в течното му състояние, само че на парчета. Въпреки това фрагментите на протеините на този етап все още оставали свързани един с друг. За крайното им превръщане учените поставили веществото във устройство, в което се ускоряват течностите. След лек натиск в апарата се възстановява оригиналната структура на протеините.
Дали яйцето след тези процедури е подходящо за консумация от човека, учените не са съобщили.
Според химиците бързото и евтино възвръщане на първоначалната структура на протеините може да помогне в биотехнологичната промишленост. Новият метод ще доведе до намаляване на разходите за противоракови лекарства. Тази технология добре ще се пригоди и при производството на сирене.

Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.

Всеки човек помни 5-10 телефонни номера, които той често използва. В процеса на повторна употреба на номерата се използват различни видове начини за запомняне.
Какви са тези начини?
1. Рисунка на телефонния номер образувана от цифровата клавиатура на телефона. Квадрати, линии, триъгълници. Цялата тази информация е оформен като геометрични фигури.
2. Числата на телефоните в непосредствения им вид, както виждаме телефонен номер на хартиен носител. Това е зрителна информация.
3. Във вид на една фраза. Двеста и четиридесет и шест, седемнайсет, двадесет и три. Тук работи речевата памет, когато си спомняме добре отделните думи или кратки фрази.
4. Свързване към познатия информация. Мнемонически метод, който повечето хора използва. 906-917 – 41-906 63 – лесно се запомня, защото шест е обърната девятка, 917 – година на революцията, 41 началото на войната, 59 – годината на моето раждане. Познати, например, математическа константа – 3.14.
5. Групирането на лесни за запомняне комбинации от числа. 121 – 00 01 12 – 1 – 000 – 1. Често можете да видите как по реклами прегрупират телефонни номера, така че се получат по-прости за запомняне групи от цифри.
Комбинацията от тези методи, плюс повторната употреба на информация, многократно набиране на месеци или дори години, дава ефекта на запомняне „просто така“. И това е само за една дузина телефонни номера.

Тази фантазия, която сме имали в детството, сме я загубили като възрастни. Защо става така?
Рационалният ум убива творческите сили, способности и възможности. Разбира се, логиката и рационалните зрънца трябва да ги има, но детето е особено същество.
Навярно сте забелязали, че децата изпадат в такова състояние, сякаш не са с нас. В това състояние те преработват получената информация много интензивно.
Детето може да спре погледа си на буболечка, листо или слънчево зайче, а в това време учителката му крещи:
– Иване, пак не си в час. Да не броиш пак враните?
Но в този момент в момчето се извършва неподозиран мисловен процес. Кой знае от него може да излезе някой нов Андерсен.
Цигуларят Йехуди Менухин, когато за първи път отишъл на училище бил много впечатлен от нещо, което на другите нямало изобщо да им направи впечатление.
Когато се прибрал от първия учебен ден, родителите му го попитали:
– Какво интересно днес се случи в училище?
– Зад прозореца растеше много красив дъб, – казал той и повече нищо не промълвил.
Йехуди бил поразен от дърво, в него той видял много повече от другите, които също може би са го видели.
Децата обикновенно се впечатляват от картина, звук, мирис, …
Средата на детето трябва да се обогатява. Сивите стени и обездвиженото дете не спомагат за неговото развитие.