Необичайният проект, в който любители и професионални писатели пишат роман за 75 минути е по инициативата на британския писател на научната фантастика Крис Фарнел.

Интелектуалната игра е наречена NaNoSessionMo, тя се провежда в рамките на ежегодния фестивал The Nine Worlds посветен на съвременната научна фантастика, филми, косплеи.

Правилата на играта изискват, за 45 минути участниците заедно да измислят сюжет, да разработят общата структура и да определят основните характеристики на героите на бъдещото произведение.

През останалите 30 минути, всеки участник трябва да напише своята глава от романа. На финала текстовете се събират в една книга. Отредактираното издание се разпространява безплатно в електронен вид.

Фарнел отбелязва: „Успехът на книгата зависи от това, може ли да се свържат началото, средата и края на произведението така, че книгата да се чете без сътресения. Честно казано, ние правим това не заради успеха, целта е да придобием нови навици“.

Тази година фестивалът се е състоял в Лондон от 7 до 9 август и са били поканени 50 участника.

Един английски писател, въпреки че бил писал много, произведенията му не се ползвали с особен успех сред публиката.

Отчаян тай се обърнал към Оскар Уайлд:

– Какво да правя с този „заговор на мълчанието“ против моите произведения?

Уайлд отговорил:

– Вие нямате друг избор, освен да се присъедините към него.

През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.

Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.

А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.

Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.

Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.

През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?

Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.

Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.

В Париж Аделина Пати за първи път пяла в дома на Росини. Тя изпълнила ария от „Севилския бръснар“ със собствени вариации.
Това предизвикало голям възторг у слушателите, но не и у Росини.
Композиторът изказал маса комплименти на певицата за нейния глас, а накрая попитал:
– Между другото, от къде е арията, която изпяхте?
– Но самият вие сте я написали, маестро, – възкликнала певицата.
– Наистина ли? Странно аз съвсем не познах собственото си произведение, – студено отговорил Росини и демонстративно излязъл от стаята.