Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Това, което е предназначено за вас от Бога в живот ви е много повече от това, което можете да си представите.
Огледайте се наоколо и вижте, че светът е изпълнен с хора, живеещи далеч под възможностите си. На тях им пречат чувството за вина, фалшиви предрасъдъци и ограничения, страх от провал и осъждение, …..
Животът винаги ни дава шанс да станем по-добри, от това, което сме в момента. Най-доброто е създадено и нaправено за нас. Просто трябва да позволим то да стигне до нас. Кой освен вашето съдействие в това ще направи животът ви по-ярък, радостен и щастлив?
Не бягайте към телевизора и не изключвайте мозъка си.
Съвременият човек е много заангжиран. В живота си, той постоянно бърза нанякъде, без да разбира на къде и защо.
Спрете и помислете, какво трябва да направите, за да стане животът ви малко по-друг.

Италианския комик Бианконели решил да разиграе пред публика весела пантомима с голяма бутилка в ръка.

Според една от версиите, след провала му думата „фиаско“, която на италиански означава „бутилка“, получила ново значение „актьорски провал“, а по-късно „неудача, провал“ въобще.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.