Достатъчно е да погледнем културата и медиите, за да видим тяхното постоянно отделяне от реалността. Формата на подаване на материала става самоцел. Тя служи като гланц за следващия лозунг на деня.

Отчасти за това, че майсторът на словото сам нищо не прави, защото всяка сериозна медия има публицистичен характер. Издателска дейност се свежда до популяризирането на краткосрочни мнения на кръгове от влиятелни хора в социално и икономическо отношение.

Причините за това са много. Но за мен е очевидно, че има съзнателно представяне на преувеличена информация, която  трябва да предизвика по-голяма емоция.

Това желание на всяка цена да се привлече вниманието, може да се види във всяко вестникарско заглавие. Именно това може да се приеме като доказателство за плурализъм и демокрацията в обществото, в което всеки има абсолютна ценност.

Но ако всеки има право на независимо възприемане на явленията и нагласи към тях, на какво се основават тогава законността и обществото? Какво, в дългосрочен план, е справедливо?

Справедливото може да бъде нещо общо, в което всеки може да намери и реализира себе си.
Ние всички идваме от абсолютизираните си светове и растейки, се разплащаме за това.

Освен това милионите хора, които идват на този свят за живот, но не за Битието. Има малцина, които искат да намерят точно това, което е истинско. Те чувстват нуждата от лично израстване, самореализация, самоизграждане в най-висшия смисъл на думата.

Лекарят и носителят на Нобелова награда Бари Маршал бил изправен пред проблем през 80-те години.

Той трябвало да докаже на своите колеги, че стомашната язва е причинена не от стрес, а от бактерии. Колегите му не приемали идеята му, а експериментът при мишките и гризачите в този случай не дали добри резултати.

По етични причини, той не можел да тества влиянието на бактериите в човешкото дебело черво. Тогава решил сам да погълне бактериите.

Той взел такива от болен пациент и ги сложил в бульон, който изпил. Скоро у него се появили очакваните симптоми и Бари взел проба от стомаха си, за да потвърди теорията си.

В крайна сметка той получи Нобеловата награда, за откриване на причината за появата на язва в стомаха.

Така наречените тройни дъги са изключително редки. През последните 250 години е докладвано само 5 такива случаи.

Имайте предвид, че до 2011 г. много учени не вярваха в съществуването на тройни дъги. Но когато няколко хора успяха да уловят това явление с камерата на смартфона си, учените трябваше да преосмислят своите възгледи.

Създаден е нов метеорологичен модел, който потвърждава, че тройна дъга все още може да се образува в земната атмосфера, макар и рядко.

Учените установиха, че на теория е възможно да се формират дори 4 дъги наведнъж. И това предположение бе потвърдено веднага на една от фотографиите, направена от тях.

Какви са причините за този феномен?

Въпросът е в характеристиките на отразяването на светлината в малките водни капки.

Лъчите, които преминават през тях, обикновено са пречупени под определен ъгъл, поради което наблюдаваме обичайната дъга. Но ако част от светлината се отразява в обратната посока, се образува друга дъга.

Провървяло ви е много, ако сте имали възможност да наблюдавате аномалията, известна под името „Прилив Капучино“.

Това е рядка гледка, когато морето в огромни количества произвежда дебела светло кафява пяна, напомняща на кафе и сметана.

Последният път, когато това явление било регистрирано в Южен Уелс е през май 2013 г.

Пяната е толкова много, че покрива целия плаж и дори някои малки сгради.

Причините за формирането на прилива Капучино са лесни за обяснение. Кремообразна пяна боядисана в кафяв оттенък от прах и други замърсители, се освобождава от водорасли, риби и останки от мъртви растения.

Силните водни потоци смесват всички тези съставки заедно, избивайки пяна, която се излива върху бреговата линия.

Но да се опита на вкус тази кремообразна маса, не е желателно.

Индийският художник, от Ахмедабад, Парт Котекар твори хартиени чудеса.

Идеята да започне да изрязва от хартия дошла, когато експериментирал с шаблони за графити. Това, което започнало като хоби, се превърнало в професия.

Работите на художника са отражение на аспектите на ежедневието.

– Най-вълнуващото в тази работа е, – казва Парт, – че до последния момент не зная, как ще изглежда следващият ми шедьовър.

И това е любопитството, което се явява една от главните причини, поради които той продължава да твори.