На Паганини предстоеше поредния концерт. Той винаги се вълнуваше, когато свършваше изпълнението си. Страхът, че не е успял и хората не са го харесали, често смущаваше мислите му.

Николо застана на сцената и всички замряха в очакване. Музиката, която се изтръгваше от струните на цигулката му, покоряваше слушателите.

Замряха последните акорди, които се посрещнаха с бурни овации. Цигуларят само наведе глава, покланяйки се на публиката, държейки в едната си ръка цигулка, а другата притиснал до сърцето си в знак на признателност, че са оценили майсторството му.

Изведнъж той се загледа внимателно в цигулката си и трепана.

– Това не е моята цигулка, – извика великият музикант към публиката. – Къде е цигулката ми? Тук е станала някаква грешка. Това не е моят инструмент. Къде е моята „Страдивари“?

За миг той се почувства като парализиран.
Малко след това Паганини изтича зад кулисите с надежда, че ще намери любимият си инструмент.

„Колко подло, – помисли огорчен цигуларят, – някой я е откраднал и я е заменил с тази“.

Той постоя зад кулисите, а след това бързо се върна на сцената. Там го чакаше любопитната публика, жадна за сензации.

Паганини се изправи и каза:

– Господа, ще ви докажа, че музиката не е в инструмента, а в душата!

И той засвири така, както никога до сега не го бе правел в живота си.

От старата, но запазена цигулка, звучеше неповторима музика, която предизвика у слушателите възторг.
Хората бяха толкова възхитени от изпълнението, че ръкоплясканията им щяха да съборят покрива на сградата, където се намираха.

Паганини успя да им докаже, че причината за прекрасната музика не се крие в инструментът, а в неговата собствена душа.

Това бе един невероятен урок.

Можем да разберем страданието, ако погледнем на причината за появата му. В повечето случаи всяко нещастие, болка и смърт се появяват в този свят поради греха.

Когато Адам и Ева съгрешиха в Едемската градина, те не само не се подчиниха на Бога. Те дръзко и открито въстанаха против Този, Който ги е създал и се грижи за тях.

Те сметнаха Бог за лъжец и повярваха на сатана. Поддадоха се на изкушението да станат „като боговете“.

Всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала свидетелстват за последствията от това въстание. Злото се случва, защото живеем в зъл свят.

Разбираме ли, защо Бог допуска страданието? Защото ние още не дооценяваме опустошенията вследствие от греха.

В какво се състои най-трагичното последствие от греха? В разпятието.

Ако нямаше грях, Исус нямаше да умре. Но Христос триумфира над страданието. И ние можем да победим заедно с Него.

Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

В Япония се смята за много неприлично да се целуваш пред свидетели.

Поради тази причина почти никога няма да видите целувка в японски филм.

Това, което в света наричат „японска“ целувка се прави така:

Заставате на крачка един от друг, наклонявате се напред, протягайки устни да докоснете тези на партньора.
Устата не се отварят!

В Израел децата посещават специален курс по кибербезопасност.

Причината за въвеждането на тези уроци е голямата кибернетична зависимост на децата, за която не само родителите, но и лекарите започнаха да говорят.

На уроците по теория и практика учениците учат, как да се държат в социалните мрежи, как правилно да реагират и отговарят на коментарии.

Също така, по-голямата част от предмета е посветена на зависимостта от компютърните игри и как да се справят с нея.