Разбрала за появилата се в Европа ваксина против едра шарка, Екатерина II поканила в Русия английския лекар Томас Димсдейл и го помолила първа да я ваксинира.
По този начин тя дала пример на своите поданици.
Донор за материала станало разболялото се селско момче Александр Марков.
За тази услуга, той в последствие бил произведен в дворянски чин с фамилия Макаров-Оспений, оспа на руски означава едра шарка.
На неговият герб била изобразена ръка с видима едра шарка.
Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.
От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:
– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?
Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.
Една неделя Едуард не се стърпя и попита:
– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?
– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.
– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.
– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.
Тогава се обади пастирът на църквата:
– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?
Всички останали го погледнаха с радост в очите.
– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.
– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.
– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.
– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.
И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.
Всички ученици на Христос, които Го следваха, Го обичаха, но имаха плътски очаквания и надежди.
Но повече от всички такова надяване е имал Юда. Вярвайки в небесното посланичество на Исус, той бил убеден, че няма да загуби, ако заради Него остави дом и стопанството си.
Но Юда бил алчен още от детството си и нито примера на Самия Исус Христос, нито този на другите апостолите, могли да го оправят.
И ето заслепен от печалбата, той се осмелил да предаде Учителя на Неговите врагове за тридесет сребърника.
Погледни, любителю на придобиването и бягай от ненаситната душа!
Тук става въпрос не за Юда, а за нас. Погледни, човече, любителю на присвояването, към какво води алчността?!
Виж какво стана с Юда и избягвай такъв начин на мислене, пази се от него като от огън.
Щерьо Присадашки вече десета година участваше в международния триатлон „Железният човек“.
На него се събират хора от цял свят. На това състезание трябва да преминат 200 километра. За 17 часа е необходимо да преплуват 3,86 км, да изминат с велосипед 180,25 км и да пробягат 42,2 км.
Въпреки голямата конкуренция състезанието не е само за професионални спортисти. В него може да участва всеки, който има смелост и воля да се подготви и да се яви.
Това състезание е съревнование, в което се проявява упорство, дисциплинираност и несломимост. Упоритостта и постоянството често са насърчавани чрез постъпките на Исус описани в Библията.
Неговото служение и жертвата Му на кръста са пример за съчетаване на милост и твърдост.
Христос знаеше какво го очаква, възседнал осле, пътувайки към Ерусалим. Той виждаше приветстващата Го тълпа, която не разбираше същността на идването Му, но в сърцето Му имаше болка, че тези заслепени хора, неосвободени от греха, погиваха в този свят.
Когато се изправим пред непреодолими препятствия на пръв поглед,нека насочим погледа си към Христос. Той знаеше какво е да поемеш по труден път, без да се предадеш.
Бог ще ни даде сили да издържим до край.
Примерът на Исус ще ни помогне да устоим на изпитанията, които ни предстоят. Само чрез Него ще имам смелост да се изправя срещу предизвикателствата.
Замисляли ли сте какво всъщност е „любов“? Каквото и определение да дадем за нея, това не е достатъчно.
Да обичаш някого или нещо, се вижда явно.
Да успокоиш изплашено дете, да сготвиш любима храна в своето семейство, да преодолееш егоизма си, да не останеш безучастен към болките на хората, това е любов, към която всички сме призовани.
Вярно е, че е трудно да обичаш всеки и винаги, но имаме пример в лицето на Исус, който обикна цялото човечество и даде живота си за всеки един от тях.
Нека да постъпваме така, че да не се нараняваме, по-добре е да се насърчаваме, вдъхновяваме и да служим, като използваме всяка предоставена ни възможност за това.
Ние сме различни, но Бог излива в сърцата ни любовта Си, така, че да бъдат достигнатите отрудените и обременените и да бъдат освободени от робството на греха.