Веднъж четиригодишната Сара (Сара Мишел Гелар) обядвала в едно кафене в Манхатан. Когато си изяла десерта при нея дошъл един чичко със солиден вид, който отдавна я наблюдавал и я попитал:

– Искаш ли да се видиш по телевизора?

Сара веднага казала името си, адреса и телефония си номер.

Едно от първите ѝ участия във клип се превърна в скандал. Това била реклама за кафенета „Бъргър Кинг“.

Сара се появява на екрана, купува си бургер от продавачката, отхапва си от него и казва:

– В Макдоналдс слагат 20% месото по-малко, отколкото в Бъргър Кинг.

Младата телевизионна звезда изобщо не знаела, че дискредитирането на конкурентно предприятие е забранено по време на реклама.

Съдът се състоял през 1982 г. Сара се явила като свидетел по делото, а скандалът бил наречен „Войната на бургерите“.

След това Сара била канена да се снима в повече от сто реклами.

Александър работеше като шлосер в близкото предприятие.

Една вечер той се връщаше у дома си след смяна с автомобила си. Наближаваше селото си. Наблизо имаше езеро.

Изведнъж пред него се изпречи момиче. То махаше с ръце пред фаровете на автомобила.
Александър спря колата. Подаде глава и попита момичето:

– Какво се е случило?

Момичето бе уплашено, а лицето му бе пребледняло.

– Наташа потъва …

Александър бързо слезе от колата и последва момичето. Свали дрехата си, където бяха документите му и скочи във водата. Той хвана давещото се дете за ръката и го измъкна.

– Нагълтало се е с вода, – каза Александър на застаналото момиче до него.

Той го разтърси и детето изхвърли вода през носа и устата си. Закашля се.

Александър качи бързо детето в колата си и го откара до болницата. Там веднага го прегледаха и му оказаха помощ.

Наталия, която едва не се удави, бързо се възстанови и скоро я пуснаха да си отиде в къщи.

– Какво правехте двете толкова късно край езерото? – попитаха другото момиче, което бе спряло Александър и бе поискало помощ от него.

– Бяхме решили да преминем по циментовата преграда, – каза смутено Таня, – но Наталия се спъна в нещо и падна във водата.

– Защо не го направихте през деня?

– Присмиваха ни се, че сме страхливи….. искахме да им докажем, че …. – и Таня се разплака,

– Ами ако Наталия се бе удавила?

Когато мокрото момиче дойде в съзнание и вече се чувстваше по-добре, Таня пристъпи към нея и я прегърна.

– Никога повече, чуваш ли, – каза настоятелно Таня, – нека се смеят.

Това се случило близо до село Ридипанди близо до град Суонзи. Овцете влезли в селището и се държали много неспокойно и оживено.

По думите на местните жители, овцете бягали по улиците, прониквали в градините и нахълтвали в домовете.

Жителите на селото казали, че скоро полицаи са открили там предприятие, което в примитивни условия, произвеждало наркотици.

Вероятно остатъците от канабиса, са станали закуска за стадото овце.

За да успокоят животните, жителите са извикали специалисти.

Градът Актау е проектиран и изграден изцяло по план разработен в проектантски институт в Ленинград.

В него няма улици според общоприетия смисъл да думата. Много от тях нямат имена, а тези, които имат име не е използват за адресите.

Актау се състои от 36 микрорайона. Те използват номера от 1 до 32. Номерата отразяват реда, по който са построени. Най-старият е 3-я, едва после са се появили 1-я, 2-я и 3-А.

Адресите в този град приличат на телефонни номера. Това много спомага за търсене на даден адрес.

Особена забележителност в Актау е един маяк, който е разположен на покрива на жилищна сграда в 4-ти микрорайон. Това е единствения фар в европейската част на страната, който се намира на покрива на жилище.

За водоснабдяването на града и предприятията са въведени промишлени инсталации за опресняване, защото Актау няма естествени източници на питейна вода.  Градът напълно е осигурен с преработена морска вода.

В сиропиталището доведоха малко момиченце. То се казваше Таня. Имаше големи сини очи и рижи къдрици, които се преплитаха безразборно на главата му. Когато влезе в детския дом, то се почувства несигурно и се оглеждаше плахо наоколо.

Наближаваха празници и децата в дома тръпнеха в очакване.

Сутринта дойдоха група младежи, от някакво предприятие и донесоха подаръци. Всичките пакети бяха раздадени на децата. Нито едно от тях не бе забравено.

Таня също получи подарък. Тя го стискаше здраво и с нетърпение очакваше времето, когато щяха да ѝ позволят да го отвори. От него така ухаеше на шоколадови бонбони, хрупкави вафли и …. на мандарини.

„О, мандарини, – помисли си радостно Таня. – опитах ги само веднъж …..бяха толкова сочни и вкусни“.

За миг тя забрави за своите незгоди. Струваше ѝ се, че щастието …. са тези мандарини.

Гостите си тръгнаха и децата се прибраха по стаите си. Таня едва бе влязла в спалното помещение, когато я приближи Рада. Тя командваше всички момичета в групата и те я слушаха.

– За новодошлите е твърде рано да ядат сладко, – каза Рада, грабна пакета на Таня от ръцете ѝ и го завъртя във въздуха,  – ще им изпадат зъбите.

Останалите момичета се засмяха. Таня също се засмя, но какво можеше друго да направи, тя бе шокирана и сериозно се изплаши.

Скоро момичетата я забравиха. Те разтваряха шумно пакетите си и показваха една на друга какви бонбони бяха им се паднали. Из стаята се носеше приятна аромат на корите от обелените мандарини.

Таня седеше до прозореца и гледаше навън. Тя не искаше да плаче, но сълзите сами се търкулваха една след друга от очите ѝ.

Когато легнаха да спят Таня започна да си мечтае:
„Ще дойде някой добър вълшебник и ще ме отведе оттук, далече от този мръсен град, от това мрачно сиропиталище, от дракащите се и крещящи деца“.

На сутринта Таня се събуди. Отвори шкафчето си и замръзна на място от изненада. Там имаше шест бонбона и цели три мандарини.

Таня вече е голяма жена, но и до сега си спомня за добрата ръка, която ѝ бе доставила толкова радост, в онази сутрин, когато тя се чувстваше отхвърлена и нещастна.