Хуманитарната проектна организация Orkidstudio за 8 седмици е завършила работата по новия дом за деца в неравностойно положение в Кения.
Приютът „Св. Иероним“ е построен с помощта на торбички, пълни с пръст, рециклирана дървесина и система за събиране на дъждовна вода, която предлага на живеещите в него независим източник на вода.
Площта на детския дом е около 396 кв. м. Тя е разпределена в две двуетажни сгради, като всяка стая е предназначена за четири деца, има и допълнително помещение за четене и учене.
По време на сроителството, при изкопаване на основите се е събрало голямо количество глинеста почва. С тази почва са запълнени 4 хиляди чували за зърно и са били наредени като тухли за изграждане структура на сиропиталището.
Този евтин метод на сградното строителство е много подходящ за райони с ниски доходи. Торби с почвата ефективно абсорбират слънчевата топлина, помогайки да се съхрани топлината за през нощта и поддържането на постоянна температура в помещението.
В чувалите също са поставяли и дървесини отпадъци от дървопреработващата промишленост.
На покрива е инсталирана система за събиране на дъждовна вода и кран за обществено ползване, който осигуряват уникален източник на чиста течаща вода.
Околната обшивка на зданието се състои от стволове на дървета, отпадъчен продукт от дървообработването.
Слънчевите батерии за такава сграда не биха били никак излишни, но тъй като се оскъпява проектът, обекта е включен към централната електрическа мрежа.

Ежедневно участваме в унищожяването на природата около нас, неразбирайки, че това се връща като бумеранг върху нас.
Искаме толкова много места да посетим и видим, но има и райони, за които бихме казали:
– По-добре не отивайте там.
И защо ли? Било опасно за здравето ни, застрашавало човешкия живот.
А кой го е направил? Ние, чрез нашите действия или премълчаване и ненамесата в дадени райони, където се вършат безобразия.
Погледнете Сомалийското крайбрежие – Могадишо, Сомалия
Този бряг не може да се използва за плаж и отдих от хората. Защо?
Според някои данни почвата на незащитеното сомалийски крайбрежие се използва от мафии за „погребение“ на ядрени отпадъци и токсични метали в голямо количество.
Това било потвърдено през 2004 г., когато там се издигнали високи вълни характерни за цунами. След оттеглянето на голямата водна маса били намерени няколко стари ръждясали барела, които имали повишени нива на радиоактивност.

Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.

Военните и инженерните гении също са имали съмнителни военни изобретения. Едно от най-достойните за споменаване в този контекст е „адската машина“ през Първата световна война, наричана „Цар Танк“.
Огромният колесен боен механизъм е проектиран със скорост 17 км/ч. Той би произвел огромен психологически и демолизиращ ефект върху противника. Но неговите полезни качества приключват до тук. Лошото било, че и най-слабия залп от шрапнел изкарвал машината от строя.
Въпреки, че при тестовете танкът чупел бреза кто клечка кибрит, той нямал голяма проходимост. Задния управляем валяк, ако двигателят няма голяма мощност, веднага потъвал в почвата.
Изпитанията са показали, че тази машина е непригодна. Цялата тази огромна конструкция ръждясвала в гората, докато била демонтирана за скрап, при новата руска власт през 1923 г.