Подземният град е известен като Dixia Cheng. Това е гигантско скривалище, защитаващо от поражения на ядрени бомби, се намира под самия център на Пекин.
Комплексът е бил построен през 1970 г. в случай на ядрена война със Съветския 
съюз, а през 2000 г. той официално е открит за посещение на туристи.
В подземния град може да се оцелее от ядрена бомбардировка, земетресения и наводнения.
Той побира около 800 хиляди души.
В Dixia Cheng е създадена пълноценна градската инфраструктура.
Комедийният театър „Teatreneu“ в Барселона внедрил нова система за заплащане на билетите.
На гърба на седалките в залата били монтирани устройства с вградена програма, които разпознавали изражението на лицето.
Всяка фиксирана усмивка имала стойност 30 евроцента, а максималната стойност на един билет е 24 евро.
След 80-тата усмивка, представлението за зрителя излиза безплатно.
Системата се е харесала на зрителите, а посещението им в театъра се увеличило. Доходите на театъра пораснали.
На 16 октомври 1978 г. Карол Войтила бил избран за папа и приел името Йоан Павел II.
В същият ден знаменитата полска алпиниска Ванда Руткевич покорила най-високия връх в света – Еверест.
Руткевич лично се срещанала с понтифика през лятото на 1979 г., по време на неговото първо посещение в Полша, като папа.
Тогава тя му поднесла камък от най-високия връх, а той ѝ казал:
– Ето виждате ли, в един и същи ден вие и аз сме се издигнали толкова на високо!
Константин Философ не издържа голямото напрежение и падна на легло в Рим. Боледува много дни. В тези негови страдания, далече от родината и от мястото на своята мисионерска дейност, Бог му изпрати небесна утеха.
Получи дивно видение, след което сърцето му се изпълни с необикновена радост. И сред болките си той започна да пее псаломския стих:
„Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен“.
Предупреден чрез небесното посещение за близкия си край, който ще го въведе във
вечния дом Господен, той се облече в хубави дрехи и целия ден прекара в духовно веселие, като каза:
– От сега вече не съм служител ни на царя, ни на другиго някого на земята, но само на Бога Вседържителя.
С тези думи той подчерта, че до сега се бе чувствувал като пратеник на византийския император и бе свързан с неговата църковно-държавна политика, но сега вече не е. След като заяви, че отсега нататък ще бъде служител само на Бога, той изрече следния бележит афоризъм, достоен за философския му ум:
– Не бях, бидох и съм во веки. Амин.
С това изповяда, че след като бе приведен от небитие в битие – не бях и след като живя известно време на земята – бидох, оттук нататък ще бъде безсмъртен во веки.
Не познаваме по-сбито изповядване на истината за човешкото временно битие и вечно безсмъртие от това на Св. Константин.
На другия ден философът прие пълно монашеско пострижение – велика схима, при което му бе даден името Кирил.
Безмълвен и молитвено вглъбен, той бе пропътувал много земи като мисионер, а сега се готвеше в продължение на 50 дена за последното си пътешествие, този път
не мисионерско, а небесно.
Предсмъртната му молитва бе произнесена със сълзи на очи и с издигнати към Бога ръце:
– Боже, моля те да бъде опазено повереното ми стадо от безбожната злоба на езичниците, хулещи Господа, да се затрие триезичната ерес, да се разрасне Христовата църква и да се дойде до единомислие на вярващите в истинската вяра на православното изповедание. Благодаря ти Боже, задето ме удостои, колкото и недостоен да съм, да проповядвам Евангелието. Предавам цялото си дело в Твоите ръце.
После се обърна към брат си Методий със следните трогателни думи:
– Ние с тебе бяхме като два вола, които теглят една бразда. Аз падам на
браздата и свършвам своя ден. Знам, ти обичаш много своята планина Олимп. Но заради планината недей оставя своето учителствуване! Чрез него повече можеш да се спасиш!
Тъй и на смъртния си одър св. Кирил продължи да мисли за духовното просвещение на еднокръвните славяни.
След като целуна всички, умиращият каза:
– Благословен да бъде Бог, Който не ни остави да станем плячка на невидимите наши врагове, но строши тяхната клопка и ни избави от тлението.
С тези думи издъхна на 14 февруари 869 г., а беше само на 42 години.
Слънцето залезе и приключи съботната почивка. Жените трябваше да купят ароматни прахове и мазила, от които да направят сместа за балсамиране. За това посещението на гробницата беше отложено за следващия ден.
Те не знаеха за стражите, но ги безпокоеше мисълта, как ще отвалят камъка.
Мария Магдалена дойде преди другите. В предутрения мрак, тя дойде до гроба и се спря объркана. Камъкът беше преместен. Какво е станало?
През това време пристигнаха Саломея с Мария Клеопова. Погледнаха в пещерата и се убедиха, че е празна. Магдалена се разплака и изтича при Петър и Йоан, за да им съобщи тъжната новина:
– Взели са Господа от гробницата и не знаем, къде са го положили.
Петър и Йоан бързо излязоха от къщи, където се уриваха и побързаха към гроба.
Първоначално двамата бягаха заедно, но после Петър изостана. Йоан първи стигна до пещерата и видя, че Магдалена беше права. Юношата се наклони към отвора на пещерата, но не му стигаше решимост да влезе.
Най-накрая пристигна и Петър, той едва си поемаше въздух, но той не беше от хората, които дълго размишляват, затова продължи напред без да спира и влезе в пещерата. Това насърчи Йоан и той последва Петър.
На каменното легло видяха савана и покровът за лице.
Погребаният беше изчезнал.
Петър и Йоан се страхуваха да разпитват и да търсят тялото на Исус. Те се отправиха обратно към града в пълно недоумение. Изглежда някой е решил да се подиграва с тях до самия край …..