Мислили ли сте някога, как да сложите врата и в същото време да спестите полезна площ, която се отнема, когато затваряте и отваряте вратата?

Днес това е възможно с технологията „плъзгащите се дворни порти“.

Какви са основните предимства на плъзгащите се врати?

На първо място, тези порти не заемат много място, тъй като те са като лист и не се разтварят.

Второ, те не се нуждаят от масивна основа.

Трето, портите работят добре в различни условия, независимо дали има сняг, кал или всичко е замръзнало.

И най-накрая, практически се елиминира рискът портата да се изкриви. Бърз монтаж, достъпна цена, удобство при експлоатацията, навярно това е добре дошло за всеки грижовен стопанин.

Никой от семейството Му не беше до него. Бе заобиколен от мрачни войници. А редом с него вървяхя двама престъпници, споделящи пътя към мястото на екзекуцията.
Според жестокото правило обречените носеха сами напречната греда, на която ги разпъваха. Той вървеше бавно. Беше изтерзан и измъчен  от бичовете през изминалата безсънна нощ.
Властите се опитаха да се сложи край на случая възможно най-бързо, преди да почне празника. За това центурионът хвана Симон, който идваше от нивата си в Ерусалим и му заповяда да носи кръста на Назарянина.
На Ефраимската порта шествието беше заобиколено от хора. Чуваше се плач и ридаене на жени. Той се обърна към тях и каза:
– Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а за себе си и децата си. Ето идват дни, когато ще казват: „Щастливи са неплодните и утробите, които никога не са раждали и гърди, които никога не са кърмили“. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас! – И на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако с зеленото дърво се прави така, какво ще бъде със сухото?“
В последните си часове той мислеше за участта, която щеше да постигне Ерусалим след 40 години, а не за Себе Си.
Излизайки от града, тръгнаха по стръмниния път към хълма, който поради формата си беше получил името Голгота – „Череп“ или „Лобно място“. На неговия връх щяха да забият в земята кръстовете.
На хълма дадоха напитка на осъдените, която притъпяваше чувствата им. Правеха го местни жени, за да облекчат мъките на тези, които разпъваха на кръст. Но Той се отказа от напитката и се приготви да изтърпи всичко с ясна мисъл.
Разпъването на кръст се считаше за най- позорния край на живота. Това беше едно брутално убийство, изобретение на древния свят. Всичко това беше свързано не само с физическо мъчение, но и с морално унижение.
Бяха изпратили четирима войника да изпълнят присъдите. Властите се бяха разтревожили за бунтове, затова охраната се водеше не от стотник, а от центурион, но поддръжниците на Галилеянина се бяха разбягали. Ако някой до сега е вярвал, че Исус е Месия, сега бе разколебан.
От разстояние ги следваха жени от Галилея. Сред тях бяха майка Му и сестра Му. Тяхната мъка и отчаяния бяха безкрайни.
Как можеше Бог да допусне всичко това? Исус въплащение на Вярата и Любовта, стоеше безащитен пред палачите и трябваше да умре между престъпници.
Войниците свалиха дрехите Му и Го оставиха само по една ленена препаска. Бързо бяха приготвени кръстовете и осъдените бяха заковани на тях.
Сред удари от чукове, забиването на големи пирони в меката плът и ужасната болка, Той се молеше:
– Отче, прости им, те не знаят какво правят.
След като изправиха кръстовете и ги закрепиха с камъни в основите, конвоят трябваше да чака, докато издъхнат осъдените. За да съкратят времето войниците почнаха да си разменят шеги и да играят на зарове. Хвърлиха жребии и за дрехата на Исус, дожаля им да я разкъсат.
Хората, които идваха в Ерусалим не се изненадаха от трите кръста. В дните на празниците често се случвали убийства и се наказваха, тези които посягали на ближния си. Минувачите спираха и четяха със студено любопитство. Някой от тълпата се обърна към Назарянина и радостно извика:
– Ей, разрушаващия храма и въздигащ го за три дни, спаси Себе Си! Слез от кръста!
Членове от Синедриона, които не можеха да се откажат от удоволствието да видат края на Исус, също бяха дошли на Голгота.
– Други е спасил, – присмиваха му се те, – а себе си не може да спаси!
– Бил цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да се уверим в това.
– Той уповава на Бог, нека сега Той Го избави, ако Му е угоден. Нали той каза: „Аз съм Божият Син“.
Подухна силен вятър и мрачни облаци забулиха небето. Сякаш слънцето се скри, за да не види безумието на хората. А те просължаваха да се подиграват на Христос, който безмълвно търпеше нечовешки мъки.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Вторият от осъдените каза:
– Нямате ли страх от Бога?! Ние тук стоим и сме осъдени справедливо, но Той нищо лошо не е направил.
След това се обърна към Исус:
– Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството си.
Пресъхналите устни на Исус се отвориха и Той отговори на разбойника:
– Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая.
Облаците се сгъстиха, стана тъмно, като по здрач. Неимоверна тежест легна върху Исус, както в оная нощ, когато беше в Гетсиманската градина. Беше стигнал предела.
В деветия час Исус извика със силен глас:
– Елои, Елои Лама Савахтани. Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!
Стоящите на Голгота не разбраха думите му. Войниците помислиха, че търси Илия. Един от тях се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие. Друг се опита да го разубеди като каза:
– Остави, да видим дали ще дойде Илия да го избави.
Когато влагата се докосна до разранените устни на Исус, Той каза:
– Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си …
Изведнъж от Страдалецът се изстръгна вик. След това глават Му се отпусна на гърдите. Сърцето Му спря. Той беше мъртъв.
Човешкият Син изпи чашата си до дъно.
Земята се разтресе, появиха се пукнатини в нея, затъркаляха се камъни. Стана задушно като пред буря.
Центурионът се вгледа в лицето на Разпнатия и възкликна:
– Наистина този човек беше Син Божи.
Объркани и уплашени, хората хукнаха към града. Удряха се в гърдите, усещайки, че са направили нещо ужасно.
На фона на мрачното небе се различаваха контурите на трите кръста. От сега нататък  този начин на екзекуция щеше да стане символ на Изкуплението и жертвената любов на Бога към падналото човечество.

Договорът създава автономно, зависимо княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия.

Територията на България трябвало да обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово. Това са границите според член 6 на договора.

Територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, без най-южните области, части от Косово, Качаник и Албания, Корчанско, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Никой член на властващите в Европа династии не може да седне на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. Това в казано в член 7 на договора.

Османските войски трябва да напуснат държавата, а руските да останат още две години, според члед 8 от договора. Уточняват се и въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата, които са посочени в Член 9, 10, 11.

В един вестник Катя прочете, че госпожа Дранган е изчезнала от един апартамент, като е използвала ориенталски трик. С други думи казано, станала е невидима за присъстващите там.

Когато Катя отново срещна Симеон му разказа за прочетеното и кресна, сякаш той беше виновен за лошото ѝ настроение:

– Не мога изобщо да разбера тези „фокуси“. Как мога да разбера кое от тях е лъжа и кое не е?

Симеон беше свикнал с крясъците и внезапната промяна на настроението ѝ. Погледна я спокойно и започна наставнически да ѝ обяснява:

– Можеш сама да проучиш тази тема. Запомни, че повечето такива случаи имат нормално обяснение. По-добре  разгледай примери, които не влизат в тази категория. Не се оставяй да те излъжат, дръж се за здравия си скептицизъм.

На нея много ѝ хареса тази негова демонстрация на здравомислие.

Погледна го и каза предпазливо:

– Спомняш ли си, веднъж ми каза, че да имаш способности на медиум не е същото като да бъдеш свят човек?

– Дали госпожа Дранган чука на небесната порта, това ли имаш в предвид? – каза сухо Симеон.

Катя не смееше да повдигне очи, да го погледне. Страхуваше се, че ще той разбере колко е объркана и глупава, а тя не обичаше другите да знаят, че тя е слаба. Винаги беше усмихната и демонстрираше сила на волята и духа си.

Симеон разбра терзанията ѝ, усмихна се и каза:

– Дарбата да бъдеш медиум е често пречка за да бъде свят човек, тъй като тя подсилва надменността и арогантността. А за да се изправиш с лице към предизвикателствата в живота, е нужно да се видиш такъв, какъвто си, със всичките си кусури и недостатъци. Ако си в състояние да направиш това, тогава имаш добрата възможност да разпознаеш живота, който Бог е предопределил да водиш.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.