Когато дойдеш при Христос, не обръщай внимание на чувствата. Не те спасяват чувствата, а Христос. Чувствата идват и си отиват, но Христос остава до века.

Значение има само факта„ че Исус Христос умря за твоите грехове и възкръсна. Ако Му посветиш живота си, ти получаваш от Него прощение на греховете си и спасение.

В Библията се казва: „Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот“.

Бог ви е дал това обещание и Той няма да ви измами. Но чувствата могат да ви измамят. С тяхна помощ сатана може да ви убеди, че Бог ви е оставил или че сте загубили спасението си.

Но помнете какво е казано за сатана: „В него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“.

Много по-щастлив ще бъдеш, ако основаваш вярата си на Божиите истини, а не на чувствата.

Аречибо е астрономическа обсерватория, разположена в Пуерто Рико на 497 метра надморска височина. С нейна помощ Националният научен фонд на САЩ и Университетът Корнел провеждат различни проучвания.

Радиотелескопът Arecibo е един от най-големите в света, диаметърът на огледалото на рефлектора му е 305 метра. Неотдавнашният ураган „Мария“ извади телескопа от строя. Счупи радарната антена и разруши огледалото на парчета. Учените все още оценяват мащаба на трагедията, но вече е ясно, че възстановяването на скъпото оборудване ще отнеме много време и пари.

Ураганът счупи 29-метровата радарна антена на телескопа наполовина, а падналите от 150 метра височина парчета разбили основното огледало на рефлектора и са повредили спомагателното огледало. За щастие, останалите сгради на радиотелескопа не са били сериозно засегнати.

Работата в Аречибо била напълно спряна преди урагана, но всички подготвителни процедури, насочени към защита на скъпата структура от неблагоприятните стихии, не  са я спасили.

На 20 септември ураганът се стоварил с пълна сила върху Пуерто Рико. Скоростта на вятъра е достигала до 250 километра в час. Островът остана без електричество, а чинията на телескопа се напълнила с 64 сантиметра седименти.

Този месец работата на радиотелескопа вече е била спирана поради друг ураган – Ирма. Но всичко преминало благополучно и той заработил отново на 9 септември.

Но с новия ураган на „Аречибо“ не му провървяло и специалистите не могат да кажат, кога отново ще заработи.

Сега трябва да оценят напълно щетите, както и да разбере какъв вид ремонтна работа ще трябва да се направи, така че обсерваторията да може да възобнови наблюденията си в космоса.

На острова, между другото, все още няма електричество, което допълнително усложнява настоящата ситуация.

Преди няколко години на мода излезе един нов начин за украсяване стените на града.

За разлика от традиционните кутии с боя спрей, това не вреди на озоновия слой или на земята, нито на чистотата на ръката на художника.

Всичко е направено с помощта на мъх и няколко хранителни продукта, които могат да се намерят във всяка кухня.

Въпреки че графитите от мъх все още не могат да се наричат масово изкуство, майсторите на графити от мъх, така се нарича това течение, вече създават относително разпознаваеми произведения.

Уес Тревор взел в дома си осем малки прасенца. Те били болни, на границата на смъртта и живота. Тревор се стараел да направи всичко, за да помогне на животните.

Австралийският жител не подозирал, че ще получи помощ от необичаен източник.

Работата е там, че в дома на добрия мъж живеело куче порода боксер на име Съкровище, което Уес намерил и прибрал от улицата.

Изненадващо, но прасетата предизвикали в Съкровище такъв силен майчин инстинкт, че кучето не само се погрижило за малките прасета, но започнало да отделя и мляко.

Първоначално собственикът на животните се колебаел дали да насърчава тази практика и да позволи на прасенцата да сучат от напълно различно животно.

Ветеринарът, с който се посъветвал Уес, го успокоил, че в това няма нищо опасно. Важното е животните да се чувстват комфортно.

Във втория по големина град на Зимбабве се случи нещо много интересно.

Член от едно семейство, което живееше в града донесе куфар в полицейското управление. Човекът каза:

– Неизвестното същество в този куфар принадлежи на наемателят.

А след това побърза да си отиде.

Полицаите веднага наобиколиха донесеният предмет.

– Какво ли има вътре? – попита един от тях.

– Надявам се това същество да не е извънземно, – добави друг.

– Нали казаха, че съществото принадлежало на наемателят, следователно, този човек не се е върнал да си вземе куфара, – разсъждаваше един от полицаите на глас.

– Когато слушах този изплашен човек, който донесе този странен куфар, си мислех, че това, което е затворено вътре, е навярно не много приятно за гледане.

– От къде ти дойде на ум? – засмя се трети.

– Не видя ли колко бързо се изнесе през вратата?!

– Хайде да погледнем, – каза най-смелият от тях. – Нека да видим какво толкова го е изплашило.

Щом полицаите отвориха ключалките, едно грозно създание изскочи от напълнена с кръв бутилка.

Неочакваният вид на чудовището, предизвика истерични викове от страна на „смелите “ полицай. Мъжете стреснати от видяното, започнаха да скачат от прозорците, защото не всички можеха, в създалата се паника, да минат през вратата.

Само за половин минута мястото около странното същество бе опразнено.

Останалите им колеги, които не бяха в стаята, когато чуха виковете, хукнаха да видят какво става.

– Защо викахте? – един от дошлите на помощ, спря току що скочилия през прозореца.

Човекът бе пребледнял, а думите му бяха объркане.

Мъжете, които бяха присъствали при отварянето на куфара, описваха странното същество по различен начин.

– Прилича на змия с глава на куче ….

– Беше покрито с гъста  козина….

– Много огромно и озъбено….

Но всички присъстващи на инцидента бяха единодушни в едно:

– Това същество отвратително вонеше.

Когато случая се разчу, в полицейския участък дойде лечител. Той успя да хване „гоблина“ и го изгори.

На всички им олекна. Но спомените на преживелите ужаса, не им даваше спокойствие цяла седмица.