Раби Зуся живееше много бедно, скромно и се отличаваше с безкористност. Той имаше един таен покровител, който незабелязано от време на време му пускаше по някоя монета.

Работите на този човек започнаха да вървят много добре и тогава той си помисли: „Ако този бедняк Зуся, може да направи толкова много за мен, защо да не отида при неговия учител, от него ще имам още по-голяма полза“.

Той веднага пренесе даренията си на раби Дов Беру в Мерерих, но на другия ден нещата в работата му започнаха да се влошават.

Нищо не разбираше, но отново отиде при раби Зуся, а той му обясни:

– Когато човек дава дарение на другите, без да прави разлика между тях, Бог също не прави разлика. Но ако човек стане предвидлив, Всевишният постъпва по същия начин.

Реката тече в такива места, за които нейния източник не е известен. Христос казва, че ако получим Неговата пълнота, колкото и нищожни да ни се струват мащабите на нашия живот, от нас ще потекат реки, които ще носят благословение до краищата на земята. Ние към тези реки нямаме никакво отношение „Това е Божието дело, да повярвате…“ Бог рядко дава на душата да види цялата пълнота, доколкото чрез нея Той благославя други души.

Реката непременно ще постигне набелязаното, преодолявайки всички прегради. Тя тече  мирно и плавно и изведнъж се натъква на препятствия, образувала се е стена, но скоро водата намира обиколен път.
Случва се реките да се изгубят пред очите ни, а след това отново да се появят още по-широки и величествени.

Може би сте виждали, как Бог използва някой друг, когато в живота ви е настъпил застой и от вас няма никаква полза. Независимо от това, продължавайте да мислите за Източника и Бог ще ви приведе по заобиколен път или ще събори преградата. Река на Божия Дух премахва всички препятствия.

Никога не е нужно да гледате втренчено в преградите или затрудненията. Реката, която плавно протича през вас, няма работа с преградите, ако вие забравите за нейният Източник. Нищо не оставайте между вас и Христос, нито чувства, нито спомени. Нищо не трябва да отвлича вашето внимание от единственият велик Източник.

Помислете за лечебните широки реки, които протичат през душите ни! Бог ни разкрива чудесни истини и всичко, което ни е открил, обещава още по-голяма мощ за тази река, която Той излива чрез нас.

Ако вие вярвайте в Христос, ще откриете в себе си мощни потоци от благословения за другите хора.

Такова средство като содата за хляб е много евтино. Каква огромна полза допринася тя!

Содата за хляб може да се използва не само при готвене. Всички ние сме с сблъсквали с нея още от детството си.

Навярно баба ви е слагала сода в горещо мляко, добавяла е масло и с тази смес ви е лекувала, когато ви е боляло гърлото.

Опитвали ли сте да почистите мивката или да измиете съдовете със сода за хляб? И това не е всичко за содата, която е отличен помощник на всяка домакиня.

Какви средства използвате, когато искате да се отървете от неприятните миризми?

Например, във фризера, в кофата за отпадъци или кутията за обувки. Навярно си купувате освежител за въздуха.

Содата за хляб може да ви помогне да се отървете от този проблем. За целта е необходимо на праскате със содов разтвор.

Това средство може да се прилага и за тоалетната на котката.

През годината хората харчат много тоалетна хартия, особено в големи семейства с много деца.

Но когато ролката свърши, често я хвърляме в боклука, като не позволяваме на въображение ни да се развихри. Оказва се, че те могат да принесат много по-голяма полза, отколкото сме предполагали.

Следващият път не изхвърляйте ролката от тоалетната хартия, а я изпробвайте за някоя от следните идеи.

Тъй като картонът се разгражда и се разлага във времето, такава ролка ще бъде отлично място за вашите разсад.

За да си направите кутия за моливи, трябва малко да се потрудете, но така ще използвате нещо, което сте направили с ръцете си.

Погрижете се за пернатите си приятели, правейки проста хранилка. Намажете рулото с фъстъчено масло или с нещо лепкаво, а след това го посипете със различни зрънца.

Един човек ловил диви зверове в пустинята. Видял, че авва Антоний  се шегувал с братята и се съблазнил. Старецът, желаейки да го увери, че понякога е нужно малко разслабване на братята, му казал:

– Сложи стрела  в лъка си и натегни.

Той направил така. Старецът пак му казал:

– Още го натегни.

И той още го натегнал. Старецът потретил:

– Още го натегни.

Ловецът му отговорил:

– Ако го натегна твърде много, ще го счупя.

Тогава авва Антоний му казал:

– Така е и с Божията работа. Ако прекалено много напрегнеш силите на братята, те скоро ще се отдръпнат от Божието дело. Необходимо е от време на време да ги поотпускам.

Вслушвайки се в това, ловецът бил силно засегнат и получил голяма полза от случилото се, си тръгнал.