Навярно не обичате да се редите на опашка и да създавате красиви съчетания от цветя?
Тогава поръчайте красив елегантен букет с романтично послание, да се изпрати на даден адрес. Но не го изпращайте в дома ѝ, а на работното ѝ място

Бъдете сигурно, че такъв подарък дълго ще се помни, особено ако любимата ви работи в женски колектив, защото жените на работното ѝ място още дълго ще обсъждат „приятната изненада“.

Това е само един вариант от многото възможни. Например, можете да вечеряте с любимата си в ресторант, да поискате да се изпълни нейна любима песен, а в края на вечерта да ѝ подарите изящен, великолепен и елегантен букет.

Вариантите са много. Запомнете едно, всяко оказано внимание към жените се посреща с огромна радост.

Един цар изпратил пратеник до друг цар в съседна земя. Изпратеният задъхан от бързата езда изтичал в тронната зала и казал какво е поръчал господарят му:

– Моят господар…. ми заповяда да ви предам, да му дадете … бял кон с черна опашка …. а ако не му дадете такъв кон, то ….

– Не искам да слушам повече! – прекъснал царят запъхтелият пратеник. – Кажи на своя господар, че нямам такъв кон, а и да имах, то …..
Царят се спрял, а пратеникът като чул тези думи, уплашен избягал при своя цар. След изслушването на отговора първият цар се ядосал и обявил война на другия цар.

Войната продължила дълго. Проляла се много кръв. Земята била опустошена.

Накрая след като изчерпали средствата си и изтощили войските си, царете се съгласили да сключат примирие. Тогава се събрали да обсъдят взаимните си претенции.

На преговорите, вторият цар попитал първия:

– Какво искаше да кажеш с фразата: „Дай ми бял кон с черна опашка, а ако не ми дадеш, то …..“?

– “ … прати ми кон с друга окраска“, – завършил фразата другият цар. – Имах само това предвид. А ти какво искаше да кажеш със своя дързък отговор: „Нямам такъв кон, но и да имах, то ….“?

– “ … непременно бих го изпратил за подарък на моя добър съсед:,  – отговорил втория цар.

Научи се да изслушваш другите. Дори и малкото нетърпение може да доведе до големи неприятни последици.

Ако жените в Съединените щати често подаряват на мъжете си валентинки, мъжете предпочитат да поглезят любимите си хора с по-ценни подаръци.

Най-разпространените между тях са кутия с шоколадови бонбони и шоколад, които в този ден бият рекорд на продажбите. Всяка година на този ден се продават около 36 милиона кутии с шоколадови бонбони!

Също така за добър вкус се счита подаряването на книги, картини, антики, …..

Американците много обичат да подаряват на любимите си златни украшения, за това на 14 февруари продажбите в бижутерските магазини са от порядъка на 2,6 милиарда долара. Повечето от жените и момичетата мечтаят да получат за подарък бижута.

И разбира се в този ден не може да се мине без букет от рози. Продажбата на цветя достига до 35% от всички продажби по време на празниците. Според статистиката, рози купуват около 80% от мъжете, а останалите 20% от жени за техните майки.

Много от жителите на скандинавските страни се стремят да отпразнуват 14-ти февруари в природата.

Всичко, включително и значително замръзналите през зимата романтични чувства, започват постепенно да се събуждат от зимен сън.

Пример на влюбените са лебедите, които по това време започва периода на ухажване.

На 14 февруари във Финландия се празнуват два празника наведнъж – „Деня на влюбените“ и „Ден на приятелите“.

Сред най-популярните подаръци са картички със сърца, влюбени двойки, ….

В Швеция влюбените могат да си подаряват електрони устройства или пътуване с куче.

Норвежците търсейки романтика отиват в планините и карай езерата.

Датчаните се придържат към“обичайните бели цветя“ и подаряват на приятелите си първите кокичета.

Исландските влюбени отиват на романтично къпане в известната Синя лагуна.

През ноември получих пръчки от розов храст като подарък, с пожелания да ми бъде нещо като мост към пролетта.

В упътването бе написано устойчиви, цвят червен, но на вид бяха само голи пръчки с големи бодли.

Това, че е устойчив е добре, за това го оставих на терасата да презимува. Същата нощ имаше голям студ. А на следващия ден видях, че съм забравила да завия пръчките с чувал от зебло.

„Край, – помислих си, – свърши се с моето мостче към пролетта. Ех,  дано се укажат наистина устойчиви, но като гледам какво прави зимата край него….“

В началото на март природата засвири пролетната си увертюра. Започнаха да надничат зелени стръкчета и разноцветни пъпки разкриха красотата си.

Хвърлих един поглед на розовите пръчки и замръзнах …..Видях отново само сухи стебла с бодли, а кората им се лющеше.

– Давам ти срок само една седмица, а после …. в коша, – заканих се, не на шега.

Боднах пръчките на слънце и ги полях ……

Странно нещо е пролетта. Преброих пъпките и се засмях.