Бог много добре знае как да разбие на пух и прах плановете ни, които ние си ги правим, без да търсим волята Му. Ако постъпваме така, ще отидем там, където Бог не ни е изпратил и изведнъж ще си спомним, че сме избирали маршрута без Него.

Когато изграждаме плановете си, ако се интересуваме какво Бог ще каже за тях, можем напълно да се избавим от евентуални тревоги и вълнения.

В „духовните“ дела ние оказваме на Бога почит и уважение. Ако ни се струва, че при Бога трябва да пристъпваме в „неделно“ настроение, ние никога няма да дойдем близко до Него.

Отивайте при Бога такива ,каквито сте. Не градете планове, в които има зло. „Любовта… не мисли зло“. Тя знае, че злото съществува, но не го приема при вземането на решения.

Не си изграждайте планове за черни дни. Ако вярвате в Исус Христос, вие няма да правите запаси за черни дни.

Всеки ден си напомняйте, че когато правите планове, на първо място трябва да се съобразите с мнението на Бога.

Майка разгръщаше книга пред детето си и му показваше картинките. Дамян беше още малък. Той стоеше в скута на майка си и бърбореше непрекъснато.

– Виж, миличък, птичка. Ти можеш ли да я нарисуваш? – попита майката.

– Каква птичка? – попита Дамян.
– Тази на картинката, – уточни майката.
Момчето внимателно погледна картинката и огледа мястото, което бе посочено от майка му. И изведнъж Дамян извика:

– Мамо, погледни, тук е Голгота.

Действително, на задния план на картината се виждаше мястото, на което Христос бе разпнат.

Възрастен и дете разглеждаха една и съща картина. Възрастния видя птичката, а малчугана Голгота.

Навярно децата имат способност зад външната страна на живота да виждат истинската същност на нещата. Може би за това Господ ни призовава да бъдем като децата…

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Ели и Ники се познаваха още от студентските години. Те не можеха един без друг. Всички ги смятаха за съвършена двойка. След като завършиха университета, те се ожениха.

Мечтаеха за нещата, които им предстояха. Правеха си планове:

– Ще си имаме няколко деца, – казваше радостно Ели.

– Ще ги възпитаваме и ще им помагаме за уроците в училище, –  допълваше Ники.

Но нещата не винаги стават така, както ги искаме. Минаха няколко години, а Ели изобщо не можеше да забременее. Тогава двамата с Ники се обърнаха за съвет към лекар.

– Според изследванията всичко е наред, – сви рамене лекарят. – Вероятната причина за безплодието е стресът, който преживява Ели. Пийте успокоителни чайове и се старайте да бъдете по-малко нервна.

Но и това не даде никакъв резултат. Тогава Ники е Ели се съгласиха  да опитат и изкуствено оплождане, но организмът на Ели отказа да приеме ембрионите.

– Тогава нека да си осиновим, – предложи Ники, след като се бяха провалили в поредния си опит да имат собствено дете.

Този път им провървя. Срещнаха се с бременна жена, която бе готова да се откаже от бъдещото си дете.

Зарадвани Ники и Ели бързаха да оформят необходимите документи, за да прегърнат новороденото.

И стана чудо ….. Когато Ели радостно прегръщаше осиновеното си дете и правеше бъдещи планове за него, се установи, че най-после е забременяла.

Кулата-капсула „Накагин“ е била построена в 1972 г. по проект на японският архитект Кишо Курокава.

Зданието се явява пример за японски метаболизъм, движение в архитектурата и градоустройството, която се е появила през 1950 г. в противовес на функционализма.

За зданията в стил метаболизъм е характерна сякаш някаква незавършеност и откритост на структурата за „диалог“ с изменящата се градска среда.

Построеното, в токийския район Гинза, здание се състои от 140 капсули-модули, които в разни комбинации са съсредоточени около два носещи стълба.

Размерът на всеки модул е 2,3 х 3,8 х 2,1 м. Те се крепят към опората само на четири болта. Височината на дома е тринадесет етажа.

През 2007 г. живущите в „Накагин“позовавайки се на ограничените условия и наличието на азбест в строителството на сградата, гласували за разрушаването ѝ.

Желаейки да спаси своето творение Курокава предложил проект за мащабна реконструкция на кулата.

Планът за реконструкция бил подкрепен от основните архитектурни асоциации в Япония, Японския институт по архитектура, но поради големите финансови разходи, работата така и не започнала.

След това болшинство от живеещите там се изнесли и изоставили своите апартаменти.