Дъждът тропаше по покрива и изливаше мъката си по прозорците. Големи едри сълзи се размиваха и стичаха надолу по стъклата.

Атанас седеше сам в стаята и разглеждаше семейният албум.

Снимките го връщаха назад.

– Ето тук мама и татко са ме хванали а ръка. Какво кръгло лице съм имал. Забелязват се и лунички по него. Косата ми е била все още светлоруса и права.

Очите му се насълзиха и Атанас въздъхна :

– Тогава обичах анимационните филми, мразех авокадото. Приятел ми бе подарил диск с песни, които често слушах.

Той отгърна албума по-нататък. Тук Наско бе в тинейджърските си години.

Лицето му се бе удължило. Косата му се бе начупила. Лунички бяха изчезнали.

– Бях обикнал авокадото, – засмя се Атанас. – Гледах вече филми и бях захвърлил старият диск, който ми бе вече омръзнал.

Колко различен изглеждаше в тази възраст. Бе пораснал. Забелязваха се ясно външните промени и все пак си бе той.

– Това не е ли парадокс? – запита се Атанас. – Променям се през цели си живот, но си оставам аз. Кой съм всъщност?

Той не за първи път си бе задавал подобни въпроси, но сега нещо се избистри в съзнанието му и той разбра:

– От времето, когато сме заченати, всеки от нас израства по някакъв уникален замисъл, – гласът му звучеше възторжено. – Не можем да си представим какви ще станем, но едно е ясно, ако сме деца на Бога, в крайна сметка ще бъдем като Исус.

Той стана и започна възбудено да крачи из стаята.

– Нашето тяло с Неговата природа. Нашата личност, но с Неговия характер, – Атанас продължаваше своя монолог. – Даровете ни сияят, а греховете ни са изчезнали.

До деня, когато Исус дойде да ни вземе, ние сме привлечени от бъдещото ни Аз. Благодарение на Божията работа, стъпка по стъпка, отразяваме по-ясно образ на Сина Му.

Ние не сме още тези, които трябва да бъдем, но когато станем подобни на Него, ние се превръщаме в себе си.

Даниел Басери от Баняра Калабра (Италия) е започнал да рисува от седем години и от тогава в живота му настъпил много щастлив период, изпълнен с творчество.

По- късно той се заинтересувал от карвинг – художествено изрязване на плодове и зеленчуци.

Това занятие му донесло слава. За своите 26 години два пъти е ставал световен шампион по карвинг.

Майсторът признава, че само да се докосне с ножа до плода и неговите ръце се превръщат в своеобразни инструменти, всецяло подчинени на неговото богато въображение.

Една от последните работи на Даниел е върху авокадо, което само за час е станало истински шедьовър.

В Ню Йорк започна работа заведението „Avocaderia“, което гощава клиентите си с ястия само от авокадо.  Като цяло, ресторантът се представя като „здрава и свежа кухня.“

Целта на „Avocaderia“ е да „донесе нов облик и здравословната диета в заведенията за бързо хранене“. Това е първият в света бар за бързо хранене с авокадо.

В ястията се използва авокадо, което се отглеждани в мексиканския щат Мичоакан от местните фермери и законно е продадено в Съединените щати, на достъпна цена.

В ресторанта се предлага закуска, обяд, салати, препечени филийки, коктейли и разбира се, традиционната гуакамоле.

„Avocaderia“ е отворен от италианеца Франческо Брачети, който е живял в Мексико и се е влюбил в авокадото.

Неговият братовчед, родом от Флоренция Алберто Гремини е станал готвач и автор на менюто.

В определен момент всеки човек трябва да приеме признаците на възрастта, въпреки че му се иска да се запази и да продължи младостта си.

Някои жени, които са объркани от тези въпроси и прибягват до различни скъпи методи за подмладяване.

Но не забравяйте, че има естествени алтернативи, които ще се използват в дългосрочен план, например, храната. Тя играе важна роля в процеса на стареенето на организма.

Може би трябва да преразгледа диетата си и да включвате храни, които запазват младостта.

Авокадото е един от продуктите, които съхраняват младостта. То е отличен източник на полезни мононенаситени мазнини, които помагат за намаляване на лошия холестерол в организма.

Освен това авокадото е наситено и има излишък на витамин Е, който запазва младостта на кожата.

Калия, който присъства в авокадото, помага за предотвратяване на застоя на течности и високото кръвно налягане.

Четирима възрастни британци начело с 85-годишния Антъни Смит са прекосили Атлантически океан на сал.  От Лондон  те достигнали остров Сейнт Мартин В Карибско море.

Пътуването е продължило с месец по-дълго от планирането. Заради лошите атмосферни условия възрастните моряци трябвало да прекарат един месец на Канарските острови. Смит организирал пътуването през океана с пари получени от обезщетение за счупена бедрена кост в пътно-транспортно произшествие.

Според членовете на екипажа основната цел на пътуването била да се докаже, че възрастните хора не се страхуват от приключения. Освен това моряците организирали набиране на средства за нуждаещите се от питейна вода.

Салът е построен върху четири водопроводни тръби дълги около 12 метра. и 14 по-къси напречни тръби., в седем,от които се е съхранявала прясната вода за членовете на екипажа.

На него била прикрепена 12-метрова мачта с платно. Салът е оборудван с две кормила, прибиращ се кил и две гребла. На борда се е намирал запас от продукти, сред които преобладават авокадо, картофи, зеле и тикви. Стоителният инженер Дейвид Хилдред е пекъл бобов хляб в малка пещ.

Салът се е движел със скорост 4 възела. Членовете на екипажа са го управлявали подред. През свободното си време са чели и играли на карти.

В един от дните салът бил съпроводен от кит.

По средата на пътуването през океана Смит отбелязал 85-годишнината си. Лекарят Андрю Бейнбридж направил за капитана шоколадова торта.

Екипажа е планирал пътешествието да завърши на Бахамските острови, но силният вятър и океанските течения ги принудили да спрат на остров Св. Мартин.