Шумна компания от момчета и момичета вдигаше доста врява в заведението. Околните им се поскарват от време на време, те позамлъкнат, докато не се излее поредната вълна от мощен и неудържим смях. Какво да го прави човек, млади са още, кръвта им ври въе вените?!

Едно от тях, младо широкоплщесто момче, с буен рус перчем и святкащи сини очи разказваше за приключенията си в планината. Бил на ски миналата седмица с буйни глави като него.

По едно време се разкрещели и развикали, така не забелязали, че с виковете си предизвикали една малка лавина.

– Изведнъж, Виктор ме дръпна рязко в страни и тя прелятя край нас, – очите на Спас трепнаха при спомена.- На косъм бяхме.

– А знете ли на какво прилича шумът от падаща лавина? – попита многознайкото на групата Тотьо.

Изабела притвори очи мечтателно и каза:

– На морски прибой.

Рангел поклати глава:

– Това е нищо в сравнение с тази хала.

Тотьо се изперчи напред и почти издекламира:

– Звучи точно като гръмотевица, а звукът ѝ непрекъснато се усилва.

Катето смушка Изабела и двете едва въздържаха смеха си. Хубаво е, че момчетата нищо не забелязаха.

Изабела си представи Спас във виненочервен екип за ски, понесен от вълна сняг. Виждаше как снегът го поглъща, а той безпомощно размахваше ръце…. докато потъна във снеговъртежа. Настъпи тишина. Само стърчаща щека беше отбелязала мястото на злополуката.

Изведнъж Изабела трепна: „Какви глупави представи минават през главата ми. – помисли си тя. – Това, че не го харесвам, не означава, че мога да си го преставя в такива ситуации“.

И Изабела се присламчи към виковете и смеха на компанията.

Раницата Voltaic Converter е идеален сак за тези, които не могат да се раздели с любимите си устройства като смартфон, таблет или лаптоп, дори и по време на пътуване.
В края на краищата, този аксесоар ви позволява да се движите, без да се страхувате за това, че цифровите ви устройства могат да останат без заряд.
Във външната част на раницата са вградени слънчеви панели. Те могат да бъдат включени към вашите устройства, така че докато се катерите по планината или вървите пеша, те да се зареждат.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

Веднъж Сократ разговарял с една прекрасна хетера. Тя му казала:
– Аз съм по-силна от теб, сине на Софроникс. Ти не можеж да изземеш моите приятели, а аз ако искам мога да примамя твоите.
– Това е напълно разбираемо, – казал Сократ, – ти ги караш да слязат от планината, а аз ги принуждавам да се изкачат към добродетелите, а това е стръмен и необичаен път за мнозина.