На френски език tiret  означава „да разтегнете“.

В руската писменост тирето е въведено от Н. М. Карамзин.

Не бива да се бърка дефис и тире.

Дефисът е правописен знак, а тирето пунктуационен.

Въпреки разпространението на компютрите, тирето и дефисът фактически се изравняват.

Това става поради отсъствие на знак за тире на клавиатурата.

Думата будител има санскритски корен – буда, който означава зрящ, буден. „Народното звание“ будител могат да носят всички учители, духовни водачи, борци за свободата и независимостта на родината, строители на държавата.

Началото на българското „будителство“ откриваме още през IX век, когато България отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост.

Исторически точно звучат думите на руския учен академик Дмитрий Лихачов:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата…“

В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

Всяка година на 24 май в страната ни се празнува Деня на славянската писменост и култура.

Този празник е свързан с имената на двамата братя Кирил и Методий, славянски просветители, създатели на славянската азбука. Те проповядвали християнството и първи превели богослужебните книги от гръцки на славянски.

Именно тези двама български просветители са създали първата славянска азбука, която ползваме и днес. Азбуката е получила своето име кирилица от името на по-малкия брат.

Използвайки създадената от тях азбука, братята са превели от гръцки език Писанието и редица богослужебни книги.

Първите думи, написани с букви от славянската азбука били началните  редове на Евангелието от Йоан:

В началото бе Словото;
И Словото беше у Бога;
И Словото бе Бог.

Те били родени в Солун. Кирил в бил известен като много образован човек. Той е знаел няколко езика. Учел е теология и философия. Заради мъдростта си е наречен Философ.

Методий ръководел една от славянските области в Римската империя. Той подкрепял всички добри начинания на брат си.
След като славяните приели християнството те започнали да използват за писане букви от латинската и гръцката азбука, но тези букви не могли да да предадат особеностите на славянската реч,
Тогава Кирил решил да създаде славянската азбука. Част от буквите била взета от гръцката азбука, но някои от тях били специално измислени, за да предадат звуците на славянската реч.
В създадената от Кирил азбука имало 38 букви. Именно тя е залегнала в основата на славянската писменост.
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа през 890-те години. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ е дадено в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил.