Самият Евгений Миронов твърди, че почти от пелените е мечтал да стане артист.

Може би, защото е бил стеснителен и се е притеснявал много, особено в училище.

Първото му излизане на училищна сцена било пълен провал.

Той пеел трагична песен за един умиращ комсомолец, а зрителите ….. се смели до сълзи.

Когато слизал от сцената, го съпроводили викове:

– За теб е отворен път към цирка.

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Химнът на футболния клуб на „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“.

Тези думи били татуирани на крака на морския пехотинец Анди Гранд, който бил изпратен в Афганистан и попаднал на мина.

На него му ампутирали крака под коляното и при операцията последната дума била отсечена и тогава надписът станал: „You’ll never walk“ – “ Ти никога няма да ходиш“.

Самият Грант се отнасял към тази история с хумор.

Той се научил да ходи с протеза, участвал в спортни състезания и често разказвал за този случай пред други ветерани инвалиди, за да ги мотивира.

Известната песен „Happy Birthday to You“ до скоро се е намирала под закрилата на авторското право в САЩ.

Тя можела да се изпълнява свободно в семеен кръг или между приятели, но не и с търговска цел. Например, във филм или при поздравителна картичка, трябвало да се плати съответна сума.

Песента донесла годишен доход от 2 милиона за компанията Warner Music, която притежавала тези права.

Но през 2015 г. съдът постановил, че правата на текста не ѝ принадлежат и привел „Happy Birthday to You“ в състоянието на обществено достояние.

 Джейми Макферсън е шотландски разбойник с увлекателна биография, достойна за исторически роман.

Той се прославил с това, че написал песен за предстоящото му обесване, която изпълнил преди да изпълнят присъдата.

След 100 години Робърт Бърнс обезсмъртил разбойника, като съчинил за това стихотворение, което станало популярна шотландска песен.

Джейми бил незаконен син на лорд и циганка. Баща му го признал и живял в замъка на лорда  през годините на детството си.

След неочакваната смърт на баща си Макферсън бил взет в циганския табор. Там той израснал, а после го оглавил.

Съвременниците на Джейми го описват като „благороден разбойник“, който никога не се отличавал с жестокост.

Много пъти го хващали и арестували, но циганите винаги му помагали да избяга.

През 1700 г. Джейми бил помилван за своите престъпления, само няколко минути след като бил обесен.