В групата младежи имаше такива, които формално присъстваха на събеседванията по изучаване на Библията. Те идваха на тези събирания, защото родителите ги караха.

Но имаше и други, които разсъждаваха, анализираха и размишляваха върху чутото. Техният неспокоен дух търсеше лицето на Господа.

Такъв беше Лъчезар, но приятелят му Марко бе от безразличните и незаинтересованите, търсещ във всичко собствената си изгода и ако не откриеше такава, гледаше да се измъкне и да изчезне нанякъде.

Лъчезар придърпа приятелят си след като свърши урока:

– Пак ли ще бягаш? Отново ли не чу нищо от това, което ни говори Младенова?

– Кво толкова? – разсърди се Марко. – Разпънали Го като разбойник между двама злосторника. Всяка година правим едно и също като по навик.

– Ето, – каза с тъга Лъчезар,  – поради съществуващите стереотипи, не виждаме истината, която ни се открива в тези дни.

– Е, добре де, – начумери се Марко, – спомняме си какво Христос е направил за нас.

Това бе по-скоро заучена фраза, а не израз на някакво убеждение.

– Това е важна битка между разголеното зло и любовта, която го побеждава, – каза разпалено Лъчезар.

– Погледи нещата реално, – разпери ръце Марко. – Хората нацяло се объркаха. Всеки тежко преживява самотата, въпреки всички съвременни средства за комуникации ….

– За свят, в които назряват сложни конфликти, единственият отговор може да бъде жертвата на Исус Христос на Голгота, – очите на Лъчезар пламтяха. – И този отговор вече е даден. За нас това е важно време. Период, в който се опитваме да се преборим с кризата, възникнала поради неизправните ни взаимоотношенията с Бога.

– И кво предлагаш в случая? – съвсем незаинтересовано попита Марко, колкото само да подразни приятеля си.

– Трябва да погледнем нещата по нов начин, – тържествуващо възкликна Лъчезар, – да видим, че зад всички наши беди, вече сияе победата.

– Да бе, триумфа звучи вече в ушите ни, – насмешливо с голяма доза ирония каза Марко.

– Не разбираш ли, че истинско упование за хората, може да бъде само Бог? Всеки може да те изостави и захвърли, но не и Господ.

Марко често се чувстваше пренебрегнат и изоставен от близки, приятели, дори и от случайно познати, затова думите на Лъчезар го ужилиха.

– В тези дни трябва не само да живеем с Него, – продължи Лъчезар, – а разбирайки истината, какво Исус е направил за нас на кръста, да получим нов подтик и стимул да живеем в тази истина.

Раменете на Марко започнаха да се тресат. Той плачеше. Спасителят бе докоснал сърцето му и му откриваше колко много го обича……

Един човек бил много практичен, във всичко търсел ползата. Срещнал приятелят си, който бил християнин и го попитал:

– Каква ми е ползата да вярвам в Бога?

Християнина се замислил, а после попитал:

– Случвало ли ти се е да преминаваш през неприятни събития, но най-накрая, всичко приключва добре?

– Да, разбира се, – казал прагматикът. – Но каква е тук връзката с вярата?

– Вярата ще ти помогне да преживееш периода на безпокойство, докато сам да разбереш, че всичко се е уредило.

Очите на хората са най-податливи към червено-жълтата част на спектъра, а зеления цвят, цвета на тревата и растенията, успокоява нервната система.

Човешките очи си почиват при възприемането на зелени отенъци. Ето защо стените на обществени сгради често са боядисани в нюанси на зелено.

Тъй като развитието на хералдиката съвпадна с периода на кръстоносните походи, зеленият цвят рядко се е използвал на гербовете.

Зеленият цвят се смята за един от символите на исляма.

Днес зеления цвят се среща в по-голямо количество върху знамената на държави, в които по-голяма част от населението изповядат исляма.

Мъдрият човек се стреми към разумни действия, а глупавия започва да действа в много посоки.

Повечето от това, което правим ежедневно няма да има значение за дълго време.

Наистина правим много неща, но колко от тях са полезни за по-дълъг период от време?

За да постигнете мечтите си в живота, трябва да решите, кое е важно в живота ви и да се съсредоточите върху него. Поставете си цели, достатъчно големи, за да се изисква вяра в Бога.

Той благославя, а благословението му зависи от размера на нашата вяра. В Библията Исус казва:

„Нека ви бъде според вярата“.

Бог ни дава сами да изберем съда, който Той ще изпълни, но според вярата ни.

Животът е труден. Това не е изненада за теб нали? Ти живееш с тази истина всеки ден. Някои от нас са емоционално затруднени, други имат физически проблеми. ….

Всички ние имаме някакво затруднение в живота.

Дори и апостол Павел премина през трудни времена. В Библията се казва, че той също е бил депресиран и е искал да умре.

Какво получи Павел в такива трудни периоди?

Той бе включен в Възкресение властта на Исус.

Тогава Павел спря да разчита на себе си и се научи да уповава само на Бога, който възкресява мъртвите.

В Библията се казва, че Павел се чувстваше смачкан и претоварен отвъд способностите си. Той бе стигнал до края, но Бог Му помогна.

Има само едно условие Божията сила да действа в живота ни и това е да бъдем смирени. Имаме нужда да бъдем такива. Бог не дава власт си на арогантни хора.

Смирението казва на Господа: „Ти си Бог, Ти си правия, у Тебе е силата, Ти си мъдрия. Аз съм безсилен да промени тази ситуация, за това я дам на Теб“.

Тогава Бог въздейства със силата на Възкресението на Исус във вашето положение.

Бог връща обратно към живот мъртвите неща.

Какво е мъртво в живота ти? Помисли си само, ако Бог може да привдигне мъртъв човек, Той може да съживи един мъртъв брак, да възстанови една пропаднала кариера, …..