В Индия има много архитектурни постройки. Дворците и храмовете са великолепни. Когато ги наблюдаваш изпитваш уважение към таланта на древните строители.

Ако погледнете този храм или дворец на снимката и обърнете внимание на детайлите, ще усетите, че тук нещо не е наред. Постройката отива на дълбоко, а там долу може да се забележи зелена вода.

Оказва се, че пред нас се намира старинна система за събиране на дъждовна вода. Това са уникален подземен кладенец. Дълбочината на това каменно съоръжение достига 25 метра.

То е създадено като благотворително дело от по-богатите хора в Индия, които са искали да помогнат за решаването на проблема относно продължителните „сухи“ периоди.

По време на пролетните дъждове водата се натрупвала в подобни кладенци и хората можели да я използват за свои нужди. Някои от кладенците са се пълнели от подпочвени води.

Цяло хилядолетие индийците са използвали тези сгради, за да съхраняват вода, но сега те са изоставени. Поради безконтролното използване на подземните води, повечето кладенци са пресъхнали.

Някои кладенци се поддържат, за да се показват на туристи, но основно те са се превърнали  в сметища за боклук, който изхвърлят местните жители на това място.

Щастливите събития могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, известни като синдром такоцубо или кардиомиопатия такоцубо. Той се нарича още и „синдром на разбитото сърце“.

Синдромът такоцубо се характеризира с внезапни временно отслабване на сърдечния мускул, което води до изменение на лявата камера на сърцето, така че се разширяват нейните стени, но отвора към нея си остава тесен.

Тази форма прилича на капан за октопод, от където идва и името на синдрома.

Това рядко заболяване за първи път е било описано през 1990 г. То възниква след период на тежък емоционален стрес и може да доведе до инфаркт или смърт.

Новите изследвания са показали, че при някои пациенти синдромът такоцубо се развива след ярки радостни преживявания. Такива са се оказали от порядъка на 4 %.

Средната възраст на пациенти с разбити сърца от мъка е 65 години, а от радостни събития – 71 години.

Свикнали сме да обвиняваме родителите. Пият, пушат, правят аборти, не лекуват навреме получилите се инфекции.

Но днес никой не е застрахован от раждането на дете с увреждания.

Съществуват загадки и се появяват аномалии при ражданията, дори и при напълно здрави родители, без някакви генетични предразположения и рискове, точно изпълняващи съветите на лекарите.

Такива случаи според медиците са станали все по-малко. Повечето от патологиите в плода се лекуват в много ранен период.

Например, при наличие на порок на сърцето успешно се оперират бебета, дори още в утробата. Хидроцефалия също не е безнадеждна.

Особеностите при детската палиативна помощ, много се различава от тази при възрастните.

Организмът на детето е подвижно и гъвкаво, то може да се самовъзстановява. Случвало се е деца, които са можели само да лежат, да се изправят на крака. Такива се научават да се самообслужват и правят своите измъчени майки щастливи.

Главното е, човек да не се отчайва.

Много от жителите на скандинавските страни се стремят да отпразнуват 14-ти февруари в природата.

Всичко, включително и значително замръзналите през зимата романтични чувства, започват постепенно да се събуждат от зимен сън.

Пример на влюбените са лебедите, които по това време започва периода на ухажване.

На 14 февруари във Финландия се празнуват два празника наведнъж – „Деня на влюбените“ и „Ден на приятелите“.

Сред най-популярните подаръци са картички със сърца, влюбени двойки, ….

В Швеция влюбените могат да си подаряват електрони устройства или пътуване с куче.

Норвежците търсейки романтика отиват в планините и карай езерата.

Датчаните се придържат към“обичайните бели цветя“ и подаряват на приятелите си първите кокичета.

Исландските влюбени отиват на романтично къпане в известната Синя лагуна.

Това е една от най-красивите коралови риби на планетата. Тези подводни жители плуват в тропичните и субтропичните морета в кораловите рифове на Индоиндийския Тихоокеански регион.

Интересното е, че императорският ангел сменя окраската си. Малките се появяват на бял свят черни с белоснежни и тюркоазени закривени линии и черна опашка с петна и ярко сини ивици.

Окраската на възрастните индивиди става ярко виолетова с тънки хоризонтални ленти в жълт и оранжев цвят.

Главата с възрастта става изумрудена отгоре и кафява отдолу, с забележителна маска около очите.

През брачния си период се групират по двойки. Изследователите смятат, че „двойката“ се създава за цял живот и ако едната „половинка“ умре, умира и другата.