Погледни към Голгота скъпи приятелю, там кръв струи от кръста непрестанно. Тя измива греха на хората и техните пороци….Излива се неумолимо.

Тя е жива и действена и днес. От кръста тече река от Божествена любов и отмива греха, като горчивите семена на пелина.

Само ти душа в смирение извикай! Извикай към Този, чиято кръв се лее там. Забрави какво ще кажат близки и врагове … И ще видиш как Творецът на вселената ще отговори. И ще познаеш радоста. Тичай, тичай към Него.

Тече кръвта от кръста, събира се в поток, Божият Син я е пролял. Него без вина Го разпнаха жестоко, а Той възкръсна и покори смъртта.

А поток от кръв се излива, облива всички каещи се. Бели дрехи на земята не се продават, за това на кръст отиде с голяма болка Мъжът.

Погледни, приятелю, на това, че сам Бог отиде на кръст и мъки, Господ на Господарите, Царят на царете, за да вземеш решение за спасение.

В кръвта, която проля веднъж завинаги е скрита силата на Божията любов. Тя не не осъди никого пред Пилат, но сама предаде себе си.

Ухапването от комар е доста неприятно, особено при децата.

Човечеството отдавна води борба срещу комарите. Досега са изнамерени доста средства, като се започне от използваните от баби и дядовци и се стигне до химическа обработка на територията.

Борбата с комарите чрез народни средства е може би най-хуманния и екологичен начин. Ефектът се постига чрез отблъскваща миризма за комарите.

Такива свойства притежават листата от черьомуха, доматен разсад, евкалипт, кедър, карамфил, анасон, тютюн, валериана, бъз, хвойна, мента, пелин.

Използват се като се втриват листата или във вид на тинктури и ефирни масла.

Може да посадите някои от растенията в градината си.

Надя и Радка отдавна не бяха се събирали., но сега решиха малко да е отпуснат.

Надя като домакиня побърза да предложи:

– Какво да дам за загряване: греяно вино, портвайн или абсент?

– Абсент? – замисли се малко Радка. – А този алкохол, който се получава от листата на пелина. Има малко горчив вкус …..

– Аха. Съдържа невротичен туйон. Това яко ще ти замотае главата, но нали си падаш по такива неща.

– Добре звучи, – каза Радка, като се отпусна във фотьойла. – Как успяваш да запомниш всичко това, аз дори един списък за покупки не мога да запомня.

– От време на време чета,  засмя е Надя. – Това няма нищо общо с преподаваното в университета.

Надя постави на масата две тумбести чаши със специално надупчени лъжици върху тях. Във всяка лъжица сложи по едно кубче захар и посипа конструкцията с маслено зелена течност.

– Огнено боле?! – подскочи Радка.

– Нещо такова, – смънка Надя.

Миризмата на анасон веднага се усети. Надя разреди съдържанието в чашите с малко вода., докато течността стана светлозелена. След това запали кубчетата захар.

Сините пламъци затанцуваха. След като кубчето захар се разтопи наполовина, започна да капе в чашата. Надя взе лъжицата и започна да бърка, докато се разтопи и останалата захар.

– На здраве, – каза Радка като вдигна чашата нагоре.

Когато оставиха чашите, очите на Радка блестяха от влага. Дали това се дължеше на напитката или неочаквано породилата се тъга, Надя не разбра, но и не попита.

– Чудесна напитка, – каза Радка. – Не само затопля, но и освежава.

Двете се прегърнаха, а Радка се разрида. Надя искаше да я упокои, но не знаеше как. Тя знаеше, че се е случило нещо с приятелката, но изчакваше. Надя прекрасно знаеше, че тя по-късно ще ѝ разкаже всичко, нали за това беше дошла при нея …..

Към 2 век пр.н.е. китайците изработили миниатюрни балони, пълни с нагорещен въздух, като използвали яйчени черупки.

В книгата „Десетте хиляди безотказни умения на принца на Хуайнан“ се споменава за интересно забавление: „Яйца могат да летят с помощта на горяща прахан“.

Коментарът към този текст дава следното обяснение: „Вземете едно яйце и изпразнете съдържанието му, после запалете малко прахан от див пелин в дупката, така че да предизвикате силен въздушен поток. Яйцето ще се издигне от само себе си във въздуха и ще отлети“.

Дивият пелин – Artemisia vulgaris  е широко разпространен плевел. Неговите дълги, изсушени стебла в Китай се използват като прахан за запалване на огън.

Понякога дивият пелин стрит на прах се добавя като запалителен елемент в ароматизираните пръчици.

Китайците първи са забелязали връзката между характерната растителност и полезните изкопаеми в определени райони. Използването на ботанически наблюдения за откриване на руди и минерали е известно като геоботаническо проучване.

В наши дни този метод не е популярен. Въпреки това се знае, че някои растения предпочитат почва, богата на определени вещества, докато други не я понасят.

Например, дивата теменуга е цинколюбиво растение. Един процент от пепелта ѝ се състои от цинк. Трагакантата, растителна смола, е напълно безчувствена към селена в почвите, макар че за повечето растения този елемент е отровен.

Вид игловръх е изключително издръжлив на никел и е класически индикатор за присъствието на този метал в почвата. Особеният вид трева Panicum crusgalli подсказва за съдържание на олово в почвения слой. Други растения сочат за наличие на мед и т.н.

В древната книга „Каталог на планините и моретата“ съставена по материали от 600 до 100 г. пр.н.е. се споменава, че растението хуейтан расте близо до златни жили. Доста трудно е да се определи това растение. То би могло да бъде орхидея, босилек, глог, дива круша или слива, чиито названия са сходни с това архаично име.

Методите на геоботаническите проучвания са свързани със стремежа на древните китайци да открият кои видове почва са подходящи за съответните земеделски култури.

Макар че първоначалният интерес към тази практика да е породен от чисто практични съображения на селските стопани, по това време геоботаниката се превръща в метод за геоложки проучвания. За съжаление документите от тези проучвания са редки и непълни.

Вероятната причина е секретност, но е възможно да има още неоткрити текстове сред хилядите хроники и географски справочници, които не са проучени задълбочено.

В „Книгата  на учителят Уън“ се казва, че в области богати на нефрит, клоните на дърветата обикновено са увиснали. Очевидно китайците са обръщали внимание не само на подробностите в растежа на някои видове, но и на физиологичните условия, при които са поставени от гледна точка на минералните залежи.

През първата половина на 4 век най-малко три наръчника са изцяло посветени на систематизиране на данните от геоботаническите проучвания и изброяват всички растителни видове и свързаните с тях минерали.

В една от тях се казва: „Ако стеблото на растението е жълто и стройно, под него има мед“. „Ако листата на определено растение са зелени, а стеблата червени, отдолу ще се открие много олово“. Другаде е отбелязано: „Там, където водният пипер расте в изобилие, има много железен оксид“.

В „Разнородни записки от пещерата Ю’ян“ пише: „Когато в планината срещнете див лук, отдолу ще откриете сребро, а ако има хсяи/ся – вид дребен лук, отдолу има злато. Под джинджифила има мед и калай“.

Никоя от по-горните зависимости не е проучена в наши дни.

Факта, че в растенията има следи от минерали и че те могат да бъдат извлечени, се появява за първи път в писмен вид в книгата „Скъпоценните тайни от царството на Гън и Син“. Там конкретно се казва, че златото се появява в ряпата, среброто в един вид плачеща върба, оловото и калая в дивия пелин, кестените, ечемика и пшеницата, а медта в киселеца.

Сър Томас Чалъндър забелязал , че листата на дъбовете, са по-наситено зелени, отколкото другаде и че клоните им се простират по-нашироко и нямат много сокове, и не са вкоренени надълбоко. Той допуснал, че там има някакви ценни минерали, особено алуминий.

И това се оказало точно така. Сър Томас е забелязал същият вид растителност край мините за добив на алуминий в Италия. Това е първият пример за геоботанически проучвания в Европа.