До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

Най-после бурята свърши, но преди да излязат хората трябваше да почакат водата да се оттече.

Слънцето се показа и шофьорите опитаха да подкарат колите си.

Мотоциклетът на Виктор не бе много мокър и запали от веднъж. След като измина две преки спря пред един магазин и зачака.

Малко след това се появи млада руса жена, с тъмни джинси и яке. Това бе Маги. Работния ѝ ден беше свършил преди половин час, но тя остана в магазина, изчакайки бурята да отмине.

Когато Маги видя Виктор му махна с ръка и извика:

– Ама, че буря!

Маги се метна зад Виктор и потеглиха. Отидоха към пустинята. През цялото време Маги стискаше очи, скоростта на мотора ѝ се струваше прекалено голяма.

Виктор спря и двамата слязоха. Маги ахна. Цялата пустиня бе покрита с цветя.

– Заради дъжда е, – предположи Виктор.

Незнайно от къде се появиха хиляди насекоми, които се стрелкаха забързано от цвят на цвят и събираха внезапно появилата се паша.

– Навярно семената са били в пясъка и са очаквали само малко влага, – каза Маги.

– Да, така е, – потвърди Виктор. – Те са стояли там дълго и са чакали …

Всички цветя бяха дребни, но с ярки цветове.

– Каква красота, – каза Мага. – Невероятно чудо. Дъждът е дал надежда на чакащите семенца, а те от благодарност раздават радост наоколо ….

Вълците отсъствали от Йелоустонския национален парк повече от 70 години. Някога те били знаменитите хищници на парка, но през 20-те години на миналия век, те били напълно изтребени.
Природния баланс се нарушил. Популацията на елените бързо се увеличила. На голяма част от територията на парка започнала „прекомерна паша“ на трева и всякаква зеленина.
Тогава биолозите решили да върнат вълците обратно в Йелоустонския парк. Това направили през 1995 г.
Това дало уникална възможност на биолозите да изучат процесите, които стават, при връщането на хищниците в екосистемата.
Когато хищниците се завърнали, започнали да се променят реките в парка, гората, дори и самия пейзаж.

В югоизточната част на Австралия се намира най-дългата телена ограда. Тя има дължина 56145 километра. Прекъсната е единствено в места където минават шосета.
Тя е построена през 1885 г. за защита на овце в пасищата от ловуващите динго.
Като цяло оградата е постиганала целите си. Намалели са отвличанията на овце от динго.
В същото време, в тези области се е увеличила популацията на кенгуру и зайци, които се конкурирали с овцете за паша.
Друг ограда на запад от Австралия с дължина 3,253 километра, която в момента не се поддържа, е издигната, за предпазване от зайци, които се явяват една от най-големите заплахи за околната среда на континен

Фермата Бек се намира в Паарл, Южна Африка, недалеко от Кейптаун. Тази ферма наброява повече от 600 кози.
Тъй като пространството е пренаселено, само шест кози имат превилегията да живеят в кулата.

Тя се е превърнала в символ на фермата и е по-популярна от виното и козето ѝ сирене.
От момента на строителството 1980г. няколко други фермери били толкова много поразени от това находчиво решение, че го възприели.
Възможно е кулата да не изпълнява всички критерии за паша на кози, но изглежда, че козите са доволни от нея.
На входа на кулата има надпис: “ Вход само за кози“.