Един лекар имал любовна връзка с медицинска сестра. Малко след това тя му съобщила, че е бременна.

Тъй като не искал жена му да узнае това, лекарят дал пари на медицинската сестра и я помолил да отиде в Италия и там да роди детето.

– Но как да ви съобщя, че се е родило детето? – попитала медицинската сестра.

Лекарят ѝ отговорил:

– Просто ми изпрати картичка с надпис: „Спагетите“ тръгнаха. Аз ще се погрижа за разходите.

Нямало какво друго да прави медицинската сестра, взела парите и отлетяла за Италия.

Минали шест месеца. В един прекрасен ден жената на лекаря позвънила в кабинета му и казала:

– Скъпи, за теб дойде много странна картичка от Европа, но не разбирам, какво означава това?

Лекарят отговорил:

– Изчакай, докато се прибера и всичко ще ти обясня.

Същата вечер лекарят се прибрал в дома си. Прочел картичката и припаднал. Получил инфаркт. Извикали линейка, която го откарала в болницата.

Главният лекар останал, за да успокои жена му. След като поговорили малко, той я попитал:

– Какво стана преди да припадне мъжът ви?

Жената на лекарят извадила картичката и започнала да чете:

„Спагети, Спагети, Спагети, Спагети – два с наденица и кюфтета, и два без“.

В днешно време има много хора, които безвъзмездно и искрено са готови да помагат на околните.

Актьорът Зак Галифианакис е изненадал обществеността със своята благородна постъпка. Той купил жилище на една стара жена, която се оказала на улицата.

С 89-годишна Мими Хейст Зак се запознал в началото на своята кариера. Тогава тя работила в една от пералните на Лос Анджелис, където получавала пари за това, че помагала на клиентите за прането им.

Когато Зак станал известен, неговият живот коренно се променил и той загубил връзката си със старата жена.

След известно време Зак разбрал, че Мими след развода с мъжа си, е останала без нищо и е била принудена да живее в тази пералня.

Освен това, тя нямала никакви роднини, които да ѝ помогнат.

Известният артист купил на старата жена апартамент и я канел на всичките си премиери.

Мими продължила да работи в същата пералня.

В бъдеще се планира, да се създаде документален филм за нейната история.

В това кафене се събираха предимно писатели, поети, художници, философи и разбира се издатели, накъде без тях.

Днес времето бе дъждовно и групата в заведението бе по-малка. Разговорите на присъстващите бяха тихи и спокойни. Някой само си пиеха кафето, мълчаха  и от време се прозяваха.

Издателят Никифоров присви очи и фиксира непокорния и неукротим Пламенов.

– Мисля, че имам нещо за вас, – каза най-после Никифоров, като предизвикателно погледна Пламенов. – Страхотна книга. Бихте ли желали да я преведете на български?

– Ако говорите за скоро нашумялата книга на немски, – обади се Ликов, – мога да кажа, че е твърде интересно произведение.

– Да не сте луд? – скочи приятелят на Пламенов Страхилов. – Той да стане роб на чужд труд!? Как смеете да обиждате приятелят ми?

– Успокойте се, Страхилов! Това е само предложение и то се отнася не за вас, а за Пламенов, – обясни спокойно Никифоров.

– Това няма абсолютно никакво значение, – сопна се Страхилов.

– Освен това работата не е без пари, – спокойно каза Никифоров. – Предлагам за превода добра сума.

– Какво са парите? – изпухтя Страхилов и направи гримаса, все едно бе захапал развалена пържола. – Парите са само средство към целта, но парите, които се опитваме да спечелим, са средство за поробване. По-добре си вземете парите и се махайте от тук.

Страхилов се изправи, цялото му същество изразяваше нямо обвинение. Той хвърли презрителен поглед към издателя и се насочи към вратата.

– Колко е неприятно да си имаш работа с такъв човек, – каза намръщено Никифоров. – Уж обича хората, а не може да разговаря и пет минути с тях, без да се скара.

След това Никифоров отново се обърна към Пламенов:

– Какво ще кажете за предложението ми? Ще преведете ли книгата?

Пламенов се колебаеше. Много добре познаваше Никифоров. Не веднъж бе работил с него и не бе доволен от сътрудничеството им, за това трябваше да бъде двойно по-внимателен.

Никифоров щом надушеше хубава книга, си правеше сметка предварително, колко ще спечели от нея. Бе дочул, че подвел няколко преводача, без да им плати уговореното.

Пламенов поклати глава:

– Не се интересувам от преводи.

– Какви ги говориш? – подскочи Никифоров. – Ти си най-добрия преводач, чел съм твои забележителни преводи.

Пламенов махна ръка, сякаш искаше да се отърве от някоя досадна муха.

– Искам да напиша най-после собствена книга, – каза отегчено Пламенов.

– Наистина ли? – Никифоров погледна изненадано. – Тогава за превода ще ти дам двойно.

Пламенов трепна, той имаше голяма нужда от пари в момента. Издателят усети колебанието му и натисна умело с ново предложение:

– Половината ти плащам предварително, а другата част след като завършиш превода.

Пламенов скръсти ръце пред гърдите си.

– Парите не ме интересуват, – несигурно каза Пламенов. – Бих искал да се докажа и като писател.

– Аз съм убеден в качествата ви, – настойчиво започна да се умилква Никифоров, – за това ви предлагам да се заемете с този превод, който няма да ви отнеме много време.

– Твърде дълго съм заемал перото си на други автори, – каза безпомощно Пламенов.

– А ако увелича предложението, – очите на Никифоров засвяткаха алчно. – Помислете, навярно имате много сметки за плащане?!

– Колкото и да ми предложите, отговорът ми е „не“, – заяви категорично Пламенов, по-скоро от инат, отколкото от желание.

В миг лицето на издателят се промени. Благоразположението се замени с раздразнение и гняв. Очите му светнаха заплашително.

– Това ли е последната ви дума?

Пламенов кимна.

– Жалко, – изсъска Никифоров , – навярно съм ви надценявал.

Издателят се изправи и напусна заведението.

 

След сватбата съпрузите живели в благоденствие. Но след известно време нещата в работата на съпруга нещо се объркали.

И така житейските радости, почивката на море, дори посрещането на гости у дома, вече не били възможни, защо не достигали пари за това.

Жената имала много роднини и те започнали да и натякват:

– Твоят мъж недостатъчно се грижи за теб. Той не е способен да изхранва семейството си.

По-голямата сестра на жената, неомъжена още, но успяла да стане солиден бизнесмен, предложила да ѝ подари старата си кола.

Жената благодарила на сестра си за предложението, но се отказала:

– Аз имам най-добрия мъж! Той има трудности в работата, но непременно ще се справи с тях. И аз ще му помогна в това. Кола сами ще си купим. Ще работим и ще си купим.

Думата любов обхваща всичко, което Исус ни е казал да правим.

Ако животът ви се основава на любов, даже и най-силните бури в този свят няма да ви разколебаят. Тя ще ви помогне да стоите твърдо във всички области на вашия живота.

Ако имате любов към семейството си, то вие ще отвоювате от дявола, тези, които е откраднал. С помощта на Божията любов вие можете да ги спечелите за Исус.

Ако вашият бизнес е основан на любовта, вие ще преуспявате така, както не сте и мечтали. Ако не лъжете, мошеничествате и грабите от другите, а дарявате и помагате на хората, вие ще бъдете благословени, но не за да трупате пари и богатство, а за да го раздавате на тези, които имат нужда от това.

Ако сте управляван от любовта, благословения ще преливат през вас.

Посвети се да живееш в любов. Когато дойдат житейските бури в дома, на работата или каква да е друга ситуация, вие ще се наслаждавате на знанието, че любовта никога не се проваля и не търпи поражения.