Станой клатеше недоволно глава:

– Гледай Петко, не се грижи за нищо, не се стреми да знае нещо, не се намесва, не се радва, няма цел, живее ей така.

– Такива остават живи само, защото няма за какво да умрат, – подсмихна се Теодор.

– Петко не обича живота, мързи го да се помръдне, – махна с ръка Станой. – Да се хване упорито да се труди и да се радва на плодовете от труда си.

– Какво толкова, не всеки може да работи с чувство за дълг или да печели пари? – подметна Теодор.

– Но може да работи за нещо, което обича, – разгорещи се Станой.

– Не, – отсече Теодор, – тук трябва да има някаква мотивация.

– Петко води незадоволителен живот, защото не е достатъчно недоволен от живота си, – констатира Станой.

– Че кой ще му помогне? – повдигна вежди Теодор.

– Само Исус може да го вкара в пътя, – бързо отговори Станой.

– Кой знае, – повдигна рамене Теодор.

– При Него няма разминаване, – Станой удари масата с ръка.

Разговор, а дали Петко се е променил? Кой от двамата е опитал да му помогне?

Лесно е от старани да говориш, по-добре протегни ръка.

На Нова година обикновено всеки взема различни решения, за да подобри живота си.

В семейство Петрови Елена бе взела какви решения да вземе съпруга ѝ.

Когато я упрекнаха:

– Той не може ли сам да взема решенията си за предстоящата година.

– О, Герасим никога не взема новогодишни решения, но знам, че той наистина иска да бъде по-добър човек за мен.

А ето и нейните решения за съпруга ѝ:

да свали 30 килограма;

да води децата на училище всеки ден;

да печели повече пари;

да предприеме романтично пътуване до известна дестинация;

да се научи да танцува салса;

да купи нови завеси за къщата.

– И смяташ ли, че това всичко е в негова полза? – попитаха я.

– Новогодишните обещания са трудни, но знам, че той може да го направи, – каза самодоволно Елена. — Той няма избор.

Помолиха Герасим да коментира думите на съпругата си:

– Ти какво мислиш по въпроса?

– Аз съм „много щастлив“, че има толкова много обещания за Нова година, върху които да работя толкова усилено, но най-вече съм „много развълнуван“ от всички салати, които ще ям на празника.

Как мислите, дали Елена не се е провалила за новогодишното си решение, да спре да бъде толкова контролираща?

Методи крачеше забързано и размишляваше на глас:

– Отличната работа на всеки християнин е да разкрива Божия характер на околните. Той не може да бъде посредствен.

Мишо, който вървеше до него се обади:

– Ето една лекарка, която е християнка. Тя може да се моли с пациентите си, да споделя евангелието с колегите си и да дарява пари на църквата си, но нейната най-основна форма на служение е да бъде отличен лекар. Ако тази жена е посредствен специалист, животът на нейните пациенти ще бъде изложен на риск.

– Така е, – съгласи се Методи. – Първата отговорност на лекаря в неговата работа е да обслужва своите пациенти по най-добрия начин, като им предоставя същите грижи, които би искал за себе си и семейството си.

– Много ми харесва това, което казва Пърман по темата.

Методи погледна приятеля си цял наострил слух. Той знаеше, че Мишо събира доста интересни мисли и ги цитираше, както направи и сега:

– „Небрежната работа е като вандализма, защото прави живота по-труден за хората. Християните трябва да бъдат пълна противоположност на вандалите и безделниците в работата си. Ние трябва да вършим работа, която наистина ще е от полза за хората, като влагаме повече усилия, вместо просто да вършим необходимия минимум. Да успяваме в работа си всъщност е форма на щедрост и любов, а лошото ѝ качество е израз на скъперничество и егоизъм. Калпавата работа не е просто калпава, това е провал на любовта“.

– Много мъдри думи, – съгласи се Методи.

Мишо продължи възторжено:

– Не трябва да се стремим да извършваме някаква минимална работа, за да си получим заплата. Ако вярваме, че работата ни е призвание от Бог, ние ще работим от сърце, като за пред Господа. Така ще го прославяме и ще даваме по-пълен израз на любовта си към другите.

Методи допълни:

– Съвършенството в нашата работа не е просто търсене на лична изгода. Тя трябва да бъде основана на служене на другите.

Мишо се усмихна:

– Нека тази истина да ни насърчи още по-добре да овладяваме професиите си. Така Бог ще бъде прославен, а на другите ще се показва доброто.

Въпреки дъжда групата се бе скрила под покрива на кафенето.

Васко даде тон на разговора:

– Живеем в тежки времена, а това, което ни тревожи става гориво, което захранва егоцентричния ни живот.

– Тъй като безброй „ами ако“ се завъртят в главите ни, – отбеляза Павел, – ние чувстваме необходимостта да се подготвим и защитим срещу всяка възможна уязвимост.

– Всички го правим, макар и в различна степен, – засука мустак Панчо. – Опитваме се да се предпазим от нещо , което според нас застрашава живота ни.

– Това си е чиста глупост, – плесна с ръце Радой. – Може да имате голяма пенсия, няколко апартамента, безброй играчки и хобита, които ни помагат да минават дните ни, но всичко това може да изчезне за миг. Достатъчно е лекарят да ти съобщи тежка диагноза или те блъсне кола, къде отива всичко това?

– Някой беше казал:“Нещата, които не можем да вземем със себе си, не са наши. Само добродетелта ще бъде наш спътник, когато умрем“, – повдигна показалеца на дясната си ръка Симо. – Тези думи са трудни за чуване, особено за тези, които имат много….

След като се изкашля, той продължи:

– Никакво богатство не може да замени добродетелта и никакво спестяване и планиране не могат да ни изолира от неизбежността на собствената ни смърт.

Дядо Захари поклати глава:

– Колкото повече имаме, толкова повече време прекарваме в управление на тези неща, но когато живеем просто и даваме щедро, животът става по-пъргав и отзивчив.

Румен се надигна и каза:

– Пазете живота си свободен от любовта към парите и бъдете доволни от това, което имате. Бог няма да ни остави.

Едни се съгласиха с него, а други мърмореха под носа си:

– Пак ни натрапва своя Господ.

Анри бе журналист. Той не бе съгласен със германския закон:

– Как могат да вкарат в затвора човек за нещо толкова тривиално, като неплащане билет за влака?!

– Чакай, – приятелят му тръсна глава, – ако избягваш да платиш цената на билет за влак или автобус и те хванат, достатъчно е да платиш 60 евро и си свободен.

– А ако нямаш толкова пари, за да платиш? – попита Анри.

– Е, тогава отиваш в затвора, – съгласи се приятелят му.

– Този закон е останал още от нацистките времена, – сбърчи нос Анри – и той засяга бедните и уязвими хора.

– Какво можеш да направиш? – повдигна рамене приятелят му.

– Ще създам фонд за освобождаване на хора от затвора, като плаща глобите им.

И той го направи. Така Анри започна да купува свободата им.

Носеше големи суми в затворите, плащаше глобите и освобождаваше хората.

Христос умря, за да ни освободи от тъмнината, греха и смъртта.

Когато се чувствате победени, заклещени или хванати в безнадеждна ситуация, викайте към Исус. Той все още носи свобода днес.