Изучаването на отпадъци от враните дало възможност да се разбере, защо хората все по-трудно спират разпространението на смъртно опасни микроби, съпротивляващи се на въздействието на антибиотиците.
Оказало се, че 2,5 % от отпадъците, събрани в щата Масачузетс, съдържат микроби, устойчиви на ванкомицин – мощен антибиотик, който често се явява последно средство за антибактериална защита. Генът отговарящ за противодействие срещу ванкомицина в дивата природа се среща много рядко, за това това откритие е много важно.
В светлината на тези констатации възниква въпроса: Как човек ще предотврати размножаването на супербактерии в такива условия, а също и заразяването от други животни? Един от начините е да се следи за появата им в отпадъците. Но проблема е в това, че е трудно да се проследи движението на птиците.
Според изследователите, заради високата мобилност в организма на птиците микроби попадат от къде ли не. Днес те могат да бъдат на депото, друг ден на засаден парцел. Опасността идва от там, че враните живеят в непосредствена близост до хората. И въпреки, че риска е много малък, не трябва да се пренебрегват правилата за личната хигиена.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.

За двама художници от Пенсилвания, Ник Олсон и Лили Хорвиц, старите прозорци са станали „светлина в края на тунела“ в съвместният им жизнен път. Те ги намери на продажба за строителни отпадъци, което ги вдъхновило да създадат напълно прозрачна къща от използвани прозорци.
Формата, стилът и цветът могат да разкажат много за времето, мястото и къщите, където някога са били инсталирани. Старите прозорци се изкривяват с течение на времето, което още веднъж подчертава древния и мъдър опит натрупан от преминали през тях истории от живота. Не съм суеверна, но мисля, че в подобен дом са вписани историите и съдбите на хиляди хора.
Художниците са своеобразен народ, те живеят под свой подсъзнателен закон. Именно такива могат да постигнат уют в такава оригинална сграда.
От чисто практична гледна точка, къщата е добра и евтина. Всички строителни материали струват само 500 долара.
Къщата се намира на много живописно място. Максималната степен на остъкляване намалява разходите за изкуствена светлина до минимум. Прозорците с двойни и тройни стъкла имат много добра топло и звукоизолация. В къщата има много малки прозорчета, така че проникването на свеж въздух също не е проблем. Интериорът също изглежда много удобен, всичко в къщата е направено от дърво.
Защита от взлом няма, но не е нужна. Оскъдната обстановка, отдалечеността от населените пунктове и невзрачният външен вид е малко вероятно да привлече недобросъвестни посетители.
Вечерно време къщата се осветява от автономно захранване на слънчеви батерии.

70 % от света  се състои от вода. Пием я, къпем се в нея, отглеждаме храната си с нейна помощ или просто съществуваме благодарение на нея.
Но някои от водоемите са много опасни. Много от тях могат да причинят на човека вреда и дори да го убият.
Рио Тино е река в Испания, която има най-висока степен на киселинност. Тя е приблизително равна на киселинността  в храносмилателния тракт на човека. Това е достатъчно, за да убие коя да е риба, осмелила се да плува в тази река. Същата заплаха важи и за човека.
Кипящото езеро в Доминиканската република напълно оправдава своето име.
Езерото е открито от двама англичани през 1870 г. Изминали пет години преди да успеят да измерят температурата на езерото. Тя се колебаела между 82 и 91,5 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да предизвика изгаряния по кожата. И като си представим, че това е температурата само в краищата на езерото. В центъра тя е много по-висока.
Река Читарум намираща се на остров Ява, Индонезия, е най-замърсената река на планетата ни. Поради 500-те предприятия разположени на брега на реката и отсъствието на система за събиране на боклука, както и водопроводна система, тя е изпълнена до толкова с отпадъци, че самата вода не се вижда. Тази река може да е причина за загубата на живот на много хора и то по наша вина.
Тя е важна водна артерия в тази местност! Местните жители я използват за пиене, къпане и дори за готвене. Но, за съжаление, те нямат друг избор.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
– Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.