Лондонските двуетажни автобуси превозват индийски войници по Северна Франция.

Автобусите „B-type bus“ са се появили през 1910 г. Към 1914 г. вече е имало две хиляди и петстотин такива автобуси.

„B-type bus“ е развивал скорост до 25 км/ч. В началото на Първата световна война тези автобуси били „призовани на война“.

Използвали се като камиони, за превозване на войници и като болнични коли.

Автобусите не били предназначени за излизане извън града. Шофьорът трябвало да си пригоди нещо като одеяло,за да се защити от вятъра.

В Южна Корея в свободната икономическа зона Инчеон се изгражда „умния град“ Сонгдо, където максимално се използват нови технологии.

Наред с другите неща във всичките къщи и обществени здания от началото са построявани автоматизирани системи за събиране на боклука.

Във всяка кухня има приемник за отпадъците, които по пневматичен път постъпват в общоградските колектори, където роботи ги сортират и преработват.

На улицата вместо традиционните кофи за боклук, изпразващи се в камиони, са поставени умни контейнери, свързани към една и съща пневматична система.

През 2010 г. на 110 километровото китайско шосе, което имало голямо национално значение било отбелязано най-голямото автомобилно задръстване на планетата.

Шофьорите съобщили, че преодолявали 100 километровия участък за 5 дни. А самото задръстването траяло от 14 до 25 август.

Причината за задръстването било рязкото увеличаване на количеството камиони, които превозвали въглища от вътрешната част на Монголия до китайската столица.

Десет години семейна двойка от Айдахо се опитва да превърне автомобилните пътища в слънчеви батерии. И това съвсем не е случайно.  В 48-те щати в САЩ има около 80 939кв. км от пътното платно – пътища , паркинги, алеи, детски площадки, велосипедни алеи, тротоари.
Ако Джули и Скот Брюсоу реализират плана си, всички тези пътища могат да бъдат заменени със слънчеви панели.
През по-голямата половина от десете години семейството се е занимавало със създаване на прототипи на промишлени образци на панели, които могат да издържат дори и най-тежките камиони.
Удало им се да създадат стъклен панел, който издържа на изключително високо налягане, но също така той осигурява стандарта за пътно сцепление.
Според изчисления на изобретателите, при максимално покриване на пътищата с нови панели, ще се произвежда и съхранява три пъти повече електроенергия, отколкото сега в САЩ се консумира.
С помощта на предаватели, монтираните на пътното платно панели могат да зареждат електрически автомобили, чрез специална приемна пластина, монтирана на долната страна на автомобила.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.