Тайната на личната промяна става, когато човек се изправи пред истината.
Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабите си страни, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, миналото и бъдещето. А тази истина е Исус Христос.
Зад всеки лош навик в живота ви стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали на лъжата: „Аз винаги ще мога да го изплати.“ Може би сте надценявали възможностите си или сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, нова кола и т.н.
Библията учи, че личната промяна започва с истината. Тази истината ви освобождава. Исус Христос е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истина.
Каквото чуете по телевизията или прочетете в книгите, не винаги ще ви помогне, защото това не винаги е истина. Но това, което Бог казва винаги е истина.
Божието Слово ви показва как да останете в Божия път.
Ето защо е толкова важно за вас да имате ежедневно тихо време със Словото на Бога. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си върху основата на лъжи, заблуди, измами или полуистини, вие никога няма да се промените.
Но когато се изправите пред истината и сте готови да отговаряте пред нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

Можеш да вземеш едно прасе, да го очистиш от мръсотията, да го напарфюмираш, на врата му да сложиш панделка и да го пуснеш в стаята си. Но веднага щом усети, че е на свобода, то ще побърза да се пъхне в мръсната локва. Явно това животно вътрешно не се е променило, то си е останало прасе.
Ние непрекъсното се опитваме да се поправяме и променяме. Множество книги в книжарниците, ни предлагат начини как да преобразим себе си, но всички тези опити са временни. Нужна ни е вътрешна промяна, трансформация на душата ни.
И това е напълно възможно! В Библията пише, че идвайки при Христос, ние се раждаме отново. В нашите сърца започва да живее Святият Дух, който ни преобразява. Изменят се стремежите ни, целите ни, нашите отношения и накрая смисълът на живота ни.
Разбира се, това не става изведнъж. Обучението ни да следваме Христос се извършва през целия ни земен живот, но нашето ученичество започва от момента, в който отворим сърцето си за Него.
Нека животът ни да започне да се „преобразува …. от слава в слава“.

Една много нервна жена отишла при лекаря и се оплакала:

– Нервите ми са толкова изопнати, че не мога вече да ги контролирам. Лекарят я изслушал внимателно и ѝ предписал:
– Четете всеки ден внимателно Библията.
Тя се обидила от „небрежното отношение към нейното сериозно положение“, но все пак решила да опита.
След един месец отишла при лекаря с усмивка на лице и казала:
– Защо решихте, че именно четенето на Божието Слово ще ми помогне?
– От личен опит, – кратко отговорил лекарят.
Библията по такъв начин се „приема“ от поколения на поколения, давайки на всеки човек нужното знание за грижите, нуждите, изпитанията и личните му качества. Тя очаква случай, в който да покаже на всеки потомък на Адам пътя през пустинята, да го предупреди за опасностите и да бъде съветник на всеки, който не отхвърля нейната помощ.
Четете Библита, дори да не разбирата всичко. С времето тя ще открие необяснимото на всеки. Библията е правдиво огледало, в който всеки от нас се оглежда. Тя точно определя нашите намерения, разпознава нуждите ни, разкрива ни какви сме всъщност, съветва, насърчава, насочва, освежава, укрепва и ни освещава.

Едно малко момче си играело с една много скъпа ваза. Но се случило така, че то си пъхнало ръката в нея и не могло да я измъкне. Бащата на момчето също се опитал да освободи ръката на момчето, но нищо не се получило.
Вече мислили да разбият вазата, но бащата казал:
– Отвори дланта си и дръпни ръката си назад.
– Но, татко, ако я отворя ще изпусна монетката си, – казало уплашено момченцето.
Можи би се усмихвате на този случай, но и много от нас, подобно на това момче, не могат да изпуснат безполезните „дрънкулки“, за да получат Божията свобода.
Кои „дрънкулки“ ти пречат да приемеш Бога? Това е грехът, от който ти не искаш да се избавиш, недостойната цел, която си избрал, пагубните отношения, от които не искаш да се откъснеш.
Моля те, изхвърли всичко това. Остави го и позоли на Бог да те води по Своя път.

Сашка и Ангел от известно време излизаха заедно. Връзката им се задълбочаваше постепенно. Днес излязоха на разходка в парка. Разговорът им беше добил много сериозен отенък.

Всеки се интересуваше от живота на другия и искаше по-добре да го осмисли и разбере.

Сашка пое дълбоко въздух и каза:

– Искам да ми кажеш, как така правиш, че хората ти се доверяват и ти вярват.

– Повечето хора искат да бъдат уважавани. Не виждам какво толкова ти се струва необичайно, – отговори Ангел.

– Открий ми тайната си, – настоя Сашка.

– Може би е свързано с моето детство и времето на израстването ми, – призна накрая Ангел след няколко минути размисъл.

– Родителите ти строги ли бяха? – полюбопитствува Сашка.

Ангел се засмя:

– Не е това, което си мислиш. Баща ми беше касиер в едно предприятие, но го хванаха в някакви злоупотреби и полежа малко в затвора. Живеехме в малко селище и всички хора ни познаваха.

– Навярно с майка си сте се чувствали зле след случилото се, – съчувствено каза Сашка.

– О, – с болка каза Ангел, – беше много по-лошо. Ако нещо изчезнеше в училище, веднага обвиняваха мен. Когато влизах в магазина, продавачите ме следяха зорко, нали баща ми бе крадец. Много често чувах зад гърба си думите: „Крушата не пада по-далече от дървото“.

– Когато излезе баща ти от затвора, нещата не се ли оправиха?

– Не, – тъжна усмивка пропълзя по устните на Ангел. – Наложи се да се преместим. Баща ми трудно си намираше работа, а ако си намереше не се задържаше много на нея, защото бързо научаваха за миналото му. Често се сбивах с децата, за да затворя устата на клюкарите.

Сашка стоя замислено известно време без да каже нещо. След това вдигна глава и каза:

– Искал си всички да знаят, че не си като баща си? Нужно ти е било, да ти имат доверие. Правел си всичко според възможностите си, бил си честен с хората и си очаквал същото от тях. А ако някой те е лъжел или мамел си го съсипвал.

– Нещо подобно, – смутен от разобличаващия го коментар, Ангел леко се изчерви.

– А не се ли страхуваш, че понякога можеш да прекалиш? – не го остави намира Сашка. – Хубаво е да си честен и справедлив, но хората не са идеални.

– Чесността я има или я няма, средно положение няма, – изстреля на един дъх Ангел.

– Това не е ли доста крайно?

Ангел сви рамене.

– Не съм краен. Просто не искам да ме възприемат за глупак. На никого няма да позволя да си играе с мен. Такъв съм.

Сашка прехапа долната си устна.

– Някой опитвал ли се е да те подведе?

Лицето на Ангел се изкриви подигравателно.

– Но тогава хората ще се страхуват да сбъркат пред теб – каза Сашка – и това няма да е отговор на чесното ти и справедливо отношение към тях.

– Да, но се получава, – доволно заяви Ангел. – Така остават много малко такива, които биха ме излъгали.