Алтруизмът е принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг.

Той може да бъде породен от чувство на дълг, отговорност и лоялност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.

Когато около теб много хора се оплакват от трудния си живот, ниските заплати и недостига на средства, трудно би повярвал, че даването на пари може да доставя удоволствие.

Изследване показало, че внасянето на стотици паунда в „Банка за храна“ – благотворителна организация, разпределяща продукти, предизвиква активност в невроните на мозъка в тези области, които се възбуждат по време на секс или приемане на наркотици.

Приблизително на 23 километра от бреговете на Холандия в суровото Северно море е поставена плаваща бариера. Този прототип е в стадий на тестване. Неговата основна задача ще бъде да събира морските и океанските пластмасови отпадъци.

Сто метровата конструкция е разработена от екологична неправителствена организация. Особеността на бариерата е в това, че тя ще се справя с тази задача и при лошо време.

Тази система включва много дълги плаващи бариери. Те ще помагат да се хване и събере боклука. Системата също така включва котва, която ѝ позволи да остане на едно място.

Природозащитниците твърдят, че тази система е по-евтина от обичайното такова почистване, когато кораби улавят с мрежи пластмасовите отпадъци.

Ангелина Симеонова бе мениджър за работа с клиенти. Един ден тя посети лекар и той я зарадва:

– Ще ставате майка. Бременна сте.

След няколко месеца Ангелина усети болка в гърдите.

Съпруга ѝ Борис, когато узна това, я успокои:

– Вероятно е свързано с бременността ти.

След направените изследвания лекарят ги изненада с диагнозата си:

– Вие имате II стадий на инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза. С прости думи, това е рак на гърдата.

Ангелина и Борис бяха в шок.

– Но нали според онколозите в цял свят, – задъхвайки се започна Борис, – тази болест рядко се среща при бременни жени ….

– Да, но най-застрашени са жените имащи късна бременност, – каза тъжно докторът.

Въпреки всичко, Ангелина реши:

– Ще го родя!

Лекарите трябваше да направят Цезарово сечение. Бебето се появи осем седмици по-рано, защото на Ангелина ѝ предстоеше курс по химиотерапия. Това детето за родителите си бе безценно чудо от Бога.

За съжаление, след раждането, болестта започна да прогресира и се разпространи върху белите дробове, главния мозък и лимфните възли.

Ангелина постепенно гаснеше и умираше.

– Колко хубаво би било да присъствам поне на един от рождените дни на дъщеря си, – мечтаеше си Ангелина.

Разбирайки, че това ще е последния рожден ден на малкото момиченце с майка му, роднини се заеха с организацията на празника, който бе в стил „Алиса в страната на чудесата“.

Въпреки, че лекарите бяха против, Ангелина бе категорична:

– Трябва да отида, вие не можете да ме лишите от такава радост, да присъствам на рождения ден на дъщеря си.

Тя събра сили и от болничното легло направо отиде на празника на малкото си момиченце.

За случая Борис се маскира като Шапкаря. Това бе една незабравима вечер. Този ден дъщеричката ѝ щеше да запомни  завинаги. Щеше да гледа направените снимки, чувствайки любовта на майка си, която бе отнета от нея толкова рано.

На следващия ден Ангелина успокоена напусна този свят.

Понякога животът може да ни се струва суров и несправедлив особено, когато губим близък или роднина. Но животът ни на земята не е вечен. За това  е важно да се научим да ценим времето, което прекарваме с хората около нас, особено любимите.

Бог иска хората да се върнат към такива отношения с Него, за които людете са били предназначени. Именно за това Исус Христос пренесе Себе Си като жертава за хората.

Когато църквата започне да се интересува повече за собствената си структура и организация, тя представа да бъде духовна общност от хора.

А планът на Исус Христос за възвръщане на нормалните отношения между Бога и хората е ясен. Христос да се явява, както в живота на всеки човек, така и в общността.

За това  Исус изпрати апостолите и учителите, за да се въплъти в църквата, в обществото на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме с нашия личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовен покой, а да явим Исус Христос, така че да изградим Тялото Христово.

Какво правя аз? Изграждам Тялото Христово или се занимавам с духовно усъвършенствуване?
Най-главното е, кой е за мен Исус Христос и то лично. Работя ли, за да бъда познат Той. Пълният Божий замисъл може да се изпълни само тогава, когато се отдадем всецяло на волята Му.

Когато започна да върша нещо лично за мен, моите отношения с Бога се нарушават. И на мен ми става неприятно, когато разбера, че се стремя не да явя Исус Христос, а да покажа какво Исус Христос е направил за мен.

Моята цел  е не мир в душата, не благословение, а самия Бог.

Нераводушен жител на остров Гърнзи, взел, както си мислел, мъртва котка и я занесъл в приют. Там разбрали на кого принадлежи животното.

Оказало се, че това не е котка, а играчка под формата на куче.

При детайлно разглеждане било установено, че умрялото животно е „много мръсна, мокра и покрита с насекоми“ кукла ръкавица.

Един от сътрудниците на приюта се опитал да намери собственика на черно бялата играчка.

Дружеството за борба срещу жестокото общение с животните Гернси шеговито написало, че „котката“ успели да оправят, като не се смята травмата на носа, куклата нямала нос.

Организацията разказала и други подобни случаи, с които се сблъскали служителите им: одеяло било възприето за болен тюлен, ранена врана се оказала черна чанта, някой видял в парка ранена птица, а една шишарка веднъж възприели като таралеж.