Приблизително на 23 километра от бреговете на Холандия в суровото Северно море е поставена плаваща бариера. Този прототип е в стадий на тестване. Неговата основна задача ще бъде да събира морските и океанските пластмасови отпадъци.

Сто метровата конструкция е разработена от екологична неправителствена организация. Особеността на бариерата е в това, че тя ще се справя с тази задача и при лошо време.

Тази система включва много дълги плаващи бариери. Те ще помагат да се хване и събере боклука. Системата също така включва котва, която ѝ позволи да остане на едно място.

Природозащитниците твърдят, че тази система е по-евтина от обичайното такова почистване, когато кораби улавят с мрежи пластмасовите отпадъци.

През 2014 г. тази шестгодишна крава на име Маникиям официално е призната за най-малката крава в света съгласно измервания направени от екип на  Рекордите на Гинес.

Ръстът на Маникиям е само 61,5 см. Тя е счупила предишния рекорд от 69,07 сантиметра с близо осем сантиметра.

Кравата живее в Атоли, в южния индийски щат Керала, със своя собственик Н. В. Балакришнан, който е фермер и природозащитник. Тя е при него още от раждането си.

Независимо, че Балакришнан е хранил Маникиям, както всички останали крави, тя не пораснала повече от 62 сантиметра.

Маникиям е по-ниска и от лабрадор.

Откакто се помнеше, Велинов винаги бе обичал света около себе си. Не градовете, магистралите и изкуствените канали в родината си, а природата, вятъра, морето и земята.

Като малък, той прекарваше часове, загледан в движението на облаците, преминаващи над дома му. За него нямаше нищо по-хубаво от земята, на която живееше.

Беше деветгодишен, когато разбра, че тази земя е отнета от Северното море. Учителят му гордо обясняваше:

– Нашата родина е отвоювана. По бреговете бяха построени диги и бентове, за да може изобилстващото с живот морско дъно да бъде пресушено, култивирано и обработено. Това е чудо на човешката изобретателност и непримиримия човешки дух.

Дълго време младият Велинов смяташе, че създаването на родината му е една умишлена кражба от природата.

– Как може нещо да бъде отвоювано, когато нямаш право върху него? – питаше се често той.

Когато навърши десет години, осъзна, че едно от най-великите инженерни постижения е ограбване на природата заради човешката алчност.

Често го чуваха да казва:

– Хората нямат право да вършат това. Природата не би могла да ги спре и да се защити, докато човечеството я погубва.

За това Велинов посвети живота си на борбата за възстановяване на природата. Искаше да сложи край на непрестанния стремеж на човека да унищожи планетата си.

Тогава беше твърде млад, за да се включи във възникналото движение на зелените, което беше на мода в Европа, но стана природозащитник в колежа, докато изучаваше как да се опази околната среда.

Младостта му не се пречупи при стълкновенията с полицията. Той бе опитал не една атаки със сълзотворен газ. Активно участваше в среднощните непрестанни обсъждания и разисквания относно въпросите за запазване на природата. Сътрудничеше при отпечатването на нелегални вестници, в които се защитаваше природата от посегателството на човека.

Велинов имаше желание да бъде сред бунтуващите се студенти. Всички смятаха, че ще стане преподавател, след като получи докторската си степен, но го изхвърлиха от академичните среди, защото продължи природозащитната си активност.

Велинов вече не изпитваше огорчение, че са го отстранили, защото това го отведе в нова организация за защита на природата. Ако бе продължил да преподава, нямаше да създаде организация подобна на „Грийнпийс“.