Видях пухкавата ѝ опашка от доста далече, а когато приближих до оградата, тя веднага се приближи до мен и докосна ръката ми с рижата си лапа.

Плени ме със своята красота. Най-много да бе на три-четири месеца.

Веднага я заведох у дома. Обиколи навсякъде, сякаш се страхуваше, е ще я затворя.

До сега не бях виждала такова красиво и съвършено създание. Още на следващия ден бях с нея на двора, а тя се умилкваше около краката ми.

Бях станала нейна стопанка. До момента съм имала няколко котки, но сега на новото място, на което се бях преместила бях останала без такова животинче.

Така се появи моето желано и очакване котенце….

Котките са много мили и нежни създания. Тяхното мъркане ме успокоява и отнема тъгата ми.

Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

Един ден Андрей попита Юри:

– От къде идва този интерес към опашката на алигатор?

– Ти не знаеш, колко е вкусно! Все едно ядеш пилешко, – възкликна Юри.

Един ден Андрей реши да опита този специалитет в един ресторант. Не му приличаше на пилешко, но беше много вкусно. Пържено месото му приличаше повече на скариди.

Замисляли ли сме се колко често в християнския си живот подхождаме по същия начин към нещата? Неохота пред неизвестното, опит и радост от резултата.

Псалмистът често пише за добротата, щедростта и любовта на Бога и ни насърчава да направим крачка от това да знаем за Бога, към това да го изпитаме и да се убедим лично колко е благ.

Както става при опитването на ново ястие, така „вкусваме“ от Божията благодат, любов и милост на нашия Господ, Който храни душите ни.

Всичко това превишава човешките ни разбирания. Бог е благ. Бог е любов.

Сърцата ни истински копнеят за истина, любов, надежда и радост, но само в Бога откриваме всичко, от което се нуждаем.

Има начин как да се определят бременност без тестове. Такива съществуват и даже не са единствените.

Не е нужно да ходите  в болница, да чакате на опашка и да харчите много пари.

Начинът, който можете да практикувате в къщи, са го прилагали нашите баби, когато не е имало такива диагностични методи, както е сега.

Без помощта на лекар и тестове за настъпилата бременност, можете да разберете от стайните растения.

Смята се, че хорионгонадотропин определя състоянието на жената в този период и ѝ помага да расте бързо.

За целта съберете урината си в съд и я излейте на дадено цвете.

Ако то започне забележимо бързо да расте или се появят на него повече листа и пъпки, голяма вероятност има да сте бременна.

Веселин Григоров бе на седмото небе. Беше се сбъднала една от мечтите му.

– Най-после си имам свой собствен автомобил, – викаше възторжено Веселин.

Той толкова много искаше да го получи. Много пъти бе сядал мислено зад волана, бе натискал газта и потеглял. И това се превърна в реалност. Можеше да посети много места, които непременно искаше да види.

Сега той непременно ще си залепи на задното стъкло от онези стикери с формата на риба. Така щеше да подчертае, от където мине „Аз съм християнин“.

Постепенно Веселин осъзна, че този стикер го прави обект на по-специално наблюдение и изискваше по-голяма отговорност..

Постоянно се питаше: „Какво виждат другите в мен, пример за християнин или лицемер?“

Честно казано Веселин трудно показваше любовта си към хората, а и не умееше да сдържа езика си. Да той „не върши това, което иска, а онова, което мрази….“ По-лесно бе да нахока някой, отколкото да сдържи нервите си и да разреши проблема по мирен начин.

Следващите дни се развилня силна буря. Тя нанесе щети на колата и на стикера на задното стъкло. Рибата остана без опашка.

Но откакто стикерът си позагуби формата Веселин стана по-спокоен.

Всеки път, когато отваряше багажника и виждаше стикера си казваше;

– Колкото съм по-несъвършен, толкова повече усилия ще полагам, за да се уподобя на Христос.

А това не е ли най-голямата цел на всеки християнин.