Смятате ли, че Мъртво море е най-соленият водоем на планетата?

Разбира се, не! Съдържанието на соли, главно калциев хлорид, в Антарктическото езеро Дон Хуан достига 40.2%, а солеността на Мъртво море е само 34,7%, а средната соленост на океаните е 3,38%.

По време на откриването на езерото през 1961 г., температурата на водата е била -30 ° C, но поради концентрацията на разтворени минерали в нея на езерото не е имало лед.

По-късно било установено, че водоема не замръзва даже и при температура на въздуха -53 ° С, въпреки че средната дълбочина е само 30 сантиметра, а площта е не повече от една четвърт километра.

Езерото е място, от където излизат подземни води. Сухите долини, в които се намират такива водоеми се характеризират със силни ветрове и много сух въздух.

При тези условия изпаренията на стопилата се вода, образуват околните ледници, които концентрират във високите скали съдържащите в тях минерали.

Химичните реакции между почвата и солена вода води до образуването на азотен оксид, или така наречения „райски газ“  или „веселящ газ“.

Ако отидете там ще се получи доста весела екскурзия.

Компанията Northrop Grumman е разработила апарат VAMP, предназначен за изучаването на Венера. Той ще напомня на самолет. Апаратът ще има два винта,а корпусът му ще се надува.
Предполага се, че VAMP ще лети в гъстата атмосфера на Венера в продължение на много години.

Първоначално апаратът е разработен като разузнавателен дрон, който може да остане във въздуха дълго време. Предполагало се, че изстрелян с помощта на ракета, апаратът ще може да започне наблюдения на всяка точка от Земята един час след старта, но този проект бил отменен.

Размах на крилата на VAMP ще бъдат 55 метра. Той ще лети на височина от 50-70 км, където налягането е около една атмосфера, а температурата – 15 градуса по Целзий.

Условията на Венера много се различават от тези на Земята. Температурата на повърхността на „забулената“ планета е около 460 градуса по Целзий. Налягане на повърхността достига 90 атмосфери. Това съответства на налягането в океаните на Земята на дълбочина от 900 метра.

Забравете за камуфлажа, хитрите риби манипулират светлината, за да останат незабелязани от хищниците.

Ново проучване изяснило, че някои риби в клетките на кожите си или тромбоцитите, имат микроскопични структури, които под водата излъчват поляризирана светлина.

Отразявайки околната среда, те могат практически да останат невидими.

За нашите очи открития океан изглежда като еднообразна среда, но за животните е като разходка през калейдоскоп. Те са развили средства за маскиране.

В рамките на пет годишно изследване се е изучавало, как рибата може да се адаптира към измененията на поляризирана светлина в тяхната среда.

По-голямата част от светлината обаче не се поляризира, а излъчва вибрации.

Люшкането бе осезаемо, но не като да стоиш на мачта. Корабът изглеждаше съвсем мъничък в сравнение с безбрежния океан. Това бе „Санта Мария“, а на стотина метра от двете му страни плаваха „Ниня“ и „Пинта“.

– Знаете ли къде се намирате? – попита един от моряците капитана.

А както сами се досещате, капитанът на този кораб не бе никой друг, а самият Христофор Колумб.

– Естествено, че знам, – засмя се Колумб. – Аз съм тук, а ти къде си?

– Наистина ли не знаете къде сме? – попита изненадано моряка.

– Има ли значение, щом знам какво съм тръгнал да постигна? – отвърна Колумб.

– Не ви разбирам, какво точно искате да кажете?

– От дете само чувах: „Знаеш ли какъв си? Ти си необразован и беден. Син си на тъкач, какво можеш да знае за морето?“ – Възмутено тръсна глава мореплавателят. – Няма значение къде съм, важното е, че знам къде отивам.

– Къде отивате?

– Отивам към Новия свят.

Преди шейсет и четири дни Колумб бе тръгнал с кораби от Испания. Христофор вярваше, че ще види богата земя, където хората ще ги посрещнат като герои. За него това място бе земя, където човешките мечти се сбъдват. Това ще бъде Новият свят открит от Колумб за крал Фердинанд и кралица Изабела. Те бяха финансирали експедицията му.

Деветнадесет години Колумб бе търсил подкрепа, а през това време бе осмиван за идеите си и въпреки това, той все пак успя.

– Ще намеря нов търговски път, като пътуваме все на запад, – засмя се на себе си Колумб. – Светът е объл, а не плосък, приятелю. Ние плаваме по повърхността на сфера и никога няма да достигнем до ръб.

– Май вие сте единствения човек, който вярва в това.

– Това няма значение, истината е само една. Дори и хиляди хора да вярват в някоя глупост, тя си остава глупост.

– А не се ли страхувате, че ще ви смятат за луд?

– Който се страхува от критика, ще умре в бездействие. Страстта се ражда в сърцето, тя ти помага да постигнеш най-големите си мечти. Подхранва убежденията ти. Мотивира околните да се присъединят към стремежите ти.

Двама моряци надникнаха иззад наблюдателницата, към тях се прибавиха още петима. Те помахаха с ръка на Колумб, да отиде при тях.

На кораба бе възникнало недоволство. Първият помощник капитан беше застанал начело на бунта. Той застана срещу Колумб и каза от името на екипажа:

– Всички сме на едно мнение, капитане. Пътешествието ни беше до тук, време е да се връщаме.

Колумб погледна насъбралите се мъже и каза:

– Ние почти стигнахме. Най-трудната част мина, утре ще видим земя.

– Стига, – извика помощник капитана, – наслушахме се на налудничавите ви брътвежи. Хората изнемогват. Аз и другият помощник капитан решихме да поемем обратно.

Колумб се усмихна сковано:

– Трябва да ви напомня, че храна и вода имаме само за десет дни.Смяната на курса ще ни доведе до сигурна смърт. В името на Бога призовавам ви да помислите трезво. Плавали сме 64 дни, ако се върнем, до кое пристанище ще стигнем? Единственият възможен курс е напред. Единствената ни надежда е да продължим.

Моряците наведоха глави, те бяха разколебани. Един от тях се обади:

– Наистина ли е възможно, капитане, да открием земя?

– Не, не е възможно, – засмя се Колумб. – Великите дела не са за тези, които вярват във възможното. А що се отнася до това дали ще открием нова земя – да, ще открием.

Помощник капитана пое въздух и каза:

– Извинете ме, капитане, че не дообмислих добре нещата …..

Колумб махна с ръка:

– Върви и води моряците! И вярвай.

Повечето хора се провалят, защото са нерешителни. Когато смелият човек се изправи пред предизвикателството, търси начин да го преодолее. Сърце изпълнено с решителност, не чака да се появят подходящи условия., защото условията никога не стават удобни.

Нерешителността на човек, пречи на Всевишния да извършва чудеса. Бог влага някаква идея в теб и ти трябва да се бориш за нея. Ако чакаш, чудиш се, съмняваш се, двоумиш се, означава, че не се покоряваш на Бога.

Ако отидете на старото Нортамско гробище в Америка, посетете непременно гроба на Дейвид Брейнард и близо до него стоящ гроб на Еруса Едуардс, която той много обичал, но двамата не доживели да се оженят.

Какви надежди, какви очаквани за Божиите дела са отишли в гроба с измъченото тяло на младия мисионер. От делата му не било останало нищо, освен спомена за него у десетки мургави новопокръстени индийци.

Старият пуритан Джонатан Едуардс, който се надявал да приеме Дейвид Брейнард  за свой син, събрал разкази за живота на младежа в една малка книга.

Тази книжка прелетяла океана и попаднала на бюрото на студента от Кеймбриджкия университет – Хенри Мартин.

Бедният Мартин! Защо е трябвало толкова образован човек, с такива блестящи способности да жертва живота си на мисионерското поле сред индийците?

Какво е придобил, когато се е връщал в къщи от Индия с разбито здраве?

Влачейки се по северното крайбрежие на Черно море, стигнал до един изоставен двор. Тялото му изгарящото от висока температура се гърчело върху прохладната земя. Там умрял съвсем сам.

Защо е било всичко това?

От преждевременния гроб на Брейнард и самотния гроб на Мартин, далече от бурните води на Черно море се родила благородната армия на съвременните мисионери.