Крум пристигна. Асен се бе събудил от двадесет и осем часов мъртвешки сън.
– Слава на Бога, – извика хазайката на Крум, – най-сетне някой да дойде, да го види.
И тя задърпа Асен нагоре по стълбите.
– Приятели сме, но не много близки, – каза смутено Асен. – Явно на мен се е паднала честа да бдя край леглото му.
Хазайката въздъхна облекчено.
– Боях се, че ще си отиде като куче, без да има кой да се помоли за него, освен мен и жените в църквата. Изпратих съобщение до началника в службата му, но той като разбра, че е заразно болен, отказа да дойде.
– А вас не ви ли е страх? – попита Асен.
Тя поклати глава.
– И аз като вас смятам, че това е мой дълг. Ако Бог иска да умреш, ще умреш.
Асен кимна мрачно. Той свали палтото си и попита:
– Ще мога ли да разговарям с Крум?
Хазайката го въведе в стаята и предложи:
– Да ви донеса чай.
– Не, не е необходимо, – бързо отговори Асен.
Той седна на стола до леглото. Лицето му бе загрижено, а веждите му бяха вдигната разтревожено. Асен изчака да заглъхнат стъпките на хазайката и каза:
– Не е от най-веселите милосърдни сестри, но поне е всеотдайна.
Крум само кимна с глава. Даде знак на Асен, само леко да го привдигне на възглавницата. Изненадващо за мършавия си вид Асен подхвана Крум под мишниците и с лекота го изправи.
– Да дръпна ли пердетата? – попита Асен. – Тук е тъмно като в гробница.
Крум отпи от шишето до леглото малко вода и каза:
– Недей, очите ме болят, а и нямам нужда да те виждам, познавам те добре.
– Достатъчно добре ли? – засмя се Асен. – Като си помисля само странични обстоятелства са ни събирали заедно.
Възцари се мълчание.
– Едва вчера разбрах за тежкото ти състояние, – каза Асен. – Бях в заведението, когато чух, че някакъв самотник, се е разболял тежко и никой не идвал при него. Когато излизах попитах един от сервитьорите: „Кой толкова тежко се е разболял?“ И той ми каза твоето име. Направих се, че не те познавам…
Крум се изкашля, а после каза:
– И аз бих направил същото, все пак не сме много близки и ти не би могъл да поемеш някакъв ангажимент за мен, но все пак ти благодаря, че ме посети.
– Остави сега тези приказки, – намръщи се Асен. – кажи ми от какво имаш нужда и с какво мога да ти помогна. Кой знае, утре и аз мога да падна и ако няма никой край мен, ще си отида, ей така …..