Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

Защо някои породи кучета изчезват?

Едни породи се кръстосват с други и в резултат се получават кучета, които са подходящи за определени задачи или са модни.

Много от тях са унищожени от хищници, но най-вече от човека. В много случаи тези, които ги размножават губят интерес към една или друга порода и дадения вид изчезва.

Днес ще ви запозная с породата кучета кури, която вече не съществува.

През 14-ти век в Нова Зеландия са завъдили кури. Вероятно те са дошли от Полинезия.

Говори се, че тези кучета обожавали жените на народа маори, но други хора не харесвали.

– Това бяха много коварни кучета, които често ни хапеха, – пише французина Жюлиен Мари Крозе, който бил в Нова Зеландия с една експедиция през 1771 г.

Този вид кучета са били описани като не красиви и с лошо обоняние. Породата изгубила популярността си и изчезнала.

Хелън Келър в ранна детска възраст загубва слуха и зрението си.
Веднъж тя разговаря с един от приятелите си, който току що се бе върнал от разходка в гората.
– Какво видя? – попита го Хелън.
– Нищо особено, – измърмори приятелят ѝ.
– Как можеш да ходиш цял час из гората и да не забележиш нищо интересно?  – каза изумено Хелън.
Приятелът ѝ само вдиган рамене и замълча. Той не разбираше, че щастието не се състои в това, което имаш, а в това, в което се наслаждаваш.
– Въпреки, че съм сляпа, мога да ти дам един съвет, – каза Хелън. –  Всеки ден използвай зрението си така, все едно утре ще го загубиш. Вслушвай се в гласовете, птичата песен все едно, че утре ще оглушееш. Вдишвай аромата на цветята, наслаждавай се на вкуса на храната, защото ако утре загубиш обонянието си, тя ще ти се струва безвкусна.
Живей съзнателно тук и сега!

Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.