Някои деца проявяват интерес към отделни области на знанието и наистина се стремят да научат повече в това направление. Те получават огромно удоволствие да тренират паметта си и да вникват в същността на нещата.

Такива деца си поставят общи задачи в обучението, обичат да бъдат оригинални и се учат да се владеят. Те с радост поемат отговорност и се стремят да реализират своя потенциал.

Ако такива деца не винаги са успешни в училище това е, защото имат собствена представа за това, което искат да учат и приемат предложената учебна програма като нещо натрапено.

От гледна точка на развитието, любознателността е лукс. Най-голямо значение има привързаността.
До тогава, докато не се освободи капка енергия, отиваща за търсене на безопасна и надеждна привързаност, движението напред, към нови открития е невъзможно. По тази причина ориентацията на връстниците убива любознателността.
Освен това, любознателността прави детето изключително уязвимо в света на „готините“ връстници. За наивно удивление и увлечение по даден предмет, за въпрос: „Как работи това?“ и оригиналност  на идеите могат да го посрамят и да предизвика всеобщ смях. По този начин, ориентацията на връстниците застрашава явлението любознателност.

Интегративното обучение, за да върви успешно, детето трябва да бъде достатъчно зряло и способно да издържа двойствеността на мненията, да изпитва смесени чувства и поразмисляйки да променя мнението си, да преживява противоречиви емоции.

Едно дете трябва да бъде привързано към родителите си или учител дотолкова, че да го вълнува, това, което те мислят за него, и очакват от него, дали не са разстроени и не се отдалечават от него Неуязвимостта и пренебрегването парализират обучението и правят детето необучаемо.

Ингушетия заема една от най-малките площи в Русия, но тя е по-голяма от Люксембург.

В тази малка република е фиксирана най-високата раждаемост спрямо другите райони на Русия.. През 1992 г. населението на Ингушетия е било 211 000 човека, през 1998 г. – 313 000, през 2002 г. – 467 000, а през 2009 повече от 530 000 човека.

През 2000 г. за нова столица на републиката станал специално построеният град Магас, най-малочислената столица сред другите републики на Русия.

От 1924 до 1934 г Владикавказ е бил център на две автономни области в състава на Русия – Северна Осетия и Ингушетия. Освен това градът е бил независима административна единица извън тези райони.

През нощта Наталия дълго се въртя в кревата си. Тя се срамуваше от това, което бе направила през деня.

„Как можах да скрия най-важната част от живота си тази, която основно заема моето време, но с която се гордея повече от всичко – моите деца“.

През деня Наталия присъстваше на важна конференция, в която участваха жени от нейната професия. На събирането имаше жени от цял свят.

Всички обядваха заедно. На този обяд, всяка жена трябваше да стане и да се представи  със своите професионални постижения и успехи.

– Аз сън координатор на модни ревюта ….

– Аз снимам дрехите на най-големите компании ……

– Аз съм консултант в корпорация …

– Аз съм ръководещ сътрудник при ….

Докато слушаше жените Наталия се чувстваше много неуверена.

„Какво да им кажа, когато дойде моя ред? Как да се представя?“

Тя прехвърляше в главата си различни възможности и варианти.

„Не е нужно да казвам, че идвам от район, където хората се занимават със селско стопанство. Не мога да им кажа, че най-добрите ми възможности включват: сменяне на памперси, поддържане на градинката ни, миене на съдове. Трябва ли да им кажа за съпруга си, че няма по-силен човек, на когото мога да се опра като него? За това, че се гордея с него, че той се труди усилено за семейството си и същевременно подкрепя всяко мое начинание? Да им разкажа ли за вярата си, за Бог, Който не само обичам, но и Му служа? Сигурно ще ме вземат за глупачка. Не, няма да им кажа за децата си, които толкова обичам. Ще ме сметнат за обикновена майка“.

Когато дойде нейния ред, тя се изправи, приведе се напред и каза:

– Аз съм Наталия от компанията ….Аз не съм просто майка ….

Във всичко останало се постара да не се покаже прекалено “ добра домакиня“ или „държаща на семейството си“.

Едва сега тя разбираше, колко ужасно бе нейното изказване. Това, което тя каза нямаше нищо общо със истинското ѝ настояще.

Но как можеше да не наговори всички тези „надути фрази“? Всички останали ѝ изглеждаха много опитни, талантливи, влиятелни,… положение, което тя никога нямаше да достигне.

В своето изказване, Наталия се бе опитала да им докаже, че тя не е „просто майка“.

Толкова пъти бе слушала фразата: „Най-благородното призвание за една жена в света е да бъде майка“. Ние много често се хвалим с нашите майки, но не бързаме да ставаме такива и понякога с неодобрение се отнасяме към тези, които са пожелали да се посветят на семейния живот.

Защо обществото има негативно отношение към жените, които са „просто майки“? Защо професионалните постижения на една жена се смятат за фантастични и невероятни, а нашите успехи в семейството се принизяват?

Да бъдеш „просто майка“ е чест. Такава жена трябва да се чувства успешна, та тя е избрала една толкова трудна област, където да разгърне талантите си – семейството.

В тази нощ Наталия реши за себе си:

– Ще бъда жена, която ще се гордее с работата си на майка и домакиня. И следващия път, когато трябва да се представя, ще стана и ще кажа: „Казвам се Наталия. Аз съм просто майка……..“

Последните столетия научните открития се появяват толкова често, че човек не може да ги проследи. Всички тези новости са изменили живота ни и са издигнали науката на по-високо ниво.

Но понякога някои открития са невероятни. Просто някой сам е конструирал нещо, а после го обявил за древна находка и т.н.

За да не бъдем в бъдеще лековерни, не е лошо от време на време да си спомняме някои от фалшификациите в областта на науката.

Такова е и откриването на гиганта от Кардифа.

Вкаменено тяло на човек дълго около 3 метра било намерено от група работници, когато копаели кладенец.
Истината е, че атеистът  Джордж Хъл е създал тази гигантска шега за приятел си, който бил убеден, че Земята някога е била обитавана от гиганти, както се казва в Библията.

По-късно Хъл се съдил с някой си Пити Барнъм, който решил да пресъздаде гигантите. Хъл загубил делото, защото не могъл да докаже, че първият гигант е изваял самия той.

През 2009 г. американският лекар Доналд Унгер получил Ig Nobel награда за откритието си в областта на медицината. Той експериментално могъл да докаже, че щракането на ставите не води до артрит. В продължение на 60 години той щракал ставите на лявата си ръка, но никога на дясната.

Процентът от заболели хора от артрит не е много висок, само 2% от населението на земното кълбо. Оказва се, че жените много по-често от мъжете страдат от артрит.

Да се излекува човек от артрит е невъзможно. Всяко лечение е насочено към намаляване развитието на заболяването.

Крайната фаза на артрита е пълната загуба на функциите на засегнатите стави.