В природния резерват Дип-Крик в Австралия кенгуру спаси от студ седемгодишно момче.

Саймън Крюгер, така се казва детето, заедно със семейството си си почивал в един австралийски резерват. Събирайки дърва за огъня и цветя, момчето твърде много се отдалечило от родителите си и се загубило.

Спасителни въртолети се вдигнали във въздуха, за да спасят детето преди да падне нощта, но не успели да го намерят.. Трябва да се отбележи се сега в южното полукълбо е зима и в такова време температурата е доста ниска.

Саймън бил намерен на следващия ден. Спасителите и родителите на момчето чули необичайна история за спасението му. На помощ на детето дошло дружелюбно кенгуру.

Когато животното приближило момчето, то протегнало ръка с цветята, които било набрало за мама и животното веднага ги изяло.

Когато настъпила нощта, торбестото животно легнало да спи до Крюгер, стопляйки го с тялото си.

Майката на Саймън помирисала дрехата на сина си и тя миришела на кенгуру и храсти.

Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.

По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:

– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!

Добри попита:

– Защо се сбогува с дядо си?

Малкото момиченце отговори:

– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.

На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.

След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:

– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.

На следващия ден бабата наистина умря.

– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!

След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:

– Боже благослови мама, сбогом, татко.

Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.

Накрая той реши:

– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.

Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.

Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.

– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?

Добри въздъхна:

– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.

– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!

Такета означава бамбук и оризово поле. Най-добрия начин да се отбележи наследството на града е да се проведе бамбуков фестивал на светлината.

Традицията е започнала през 2000 г. като начин за контрол на бързо растящия бамбук, разпръснат по всички области.

Фестивалът ежегодно привлича туристи от цял свят, които идват, за да станат свидетели на 20 000 небесни светлини, пуснати в продължение на три последователни нощи.

Фестивалът започва през третия петък на ноември.

Под въздействието на Чарлз Пархам от Хюстън Уилям Сиймор получи нов духовен импулс. Той не беше кръстен със Святия Дух и не говореше езици, но дързостно проповядваше духовно кръщение и молитва на езици.

През февруари бе поканен да проповядва в една църква в Лос Анджелис.

– Нося ви посланието за освещаващото и изцеляващо изпълване със Святия Дух,….. – каза Сиймор в началото на проповедта си в тази църква.

След два дни стареите на църквата в Лос Анджелис, поканиха Уилям на разговор. Един от стареите го нападна директно:

– Вие не сте кръстени със Святия Дух и не говорите езици. Не можете да проповядвате нещо, което сами не сте преживели.

– Забраняваме ви да проповядвате за това в нашата църква, – каза друг от стареите.

Създалата се ситуация предизвика няколко вярващи да тръгнат със Сиймор. Те се събираха по домовете си за молитва.

През това време Рихард и Рут Асбър бяха получили откровение от Бога: „Искам по особен начин да благословя Лос Анджелис“. Двамата веднага поканиха Сиймор:

– Елате да водите богослуженията в нашия дом.

Там се събираха бели и черни, за да търсят Бога. Вярващите преживяха истински пробив. Няколко от тях получиха кръщение във Святия Дух. Сред тях беше и бъдещата съпруга на Сиймор.

Тя започна да пее на езици, като си акомпанираше на пианото, въпреки че преди не се е учила да свири. Това бе сериозно предизвикателство за Сиймор. След като прекара цяла нощ в молитва, рано сутринта Уилям също получи кръщение в Святия Дух.

Сиймор продължи да проповядва. Много хора се спасяваха и получаваха кръщене в Святия Дух на богослуженията, които той водеше.

Възрастните хора преживяват много трудно и това не е само заради малките им пенсии. Често са подложени на тормоз от свои и напълно непознати.

Бай Наско имаше две дъщери, но те се бяха задомили надалече в големите градове на страната. Често го навестяваха. Но колкото и да го викаха, да поживее при тях, той все казваше:

– Тук съм се родил и тук ще умра. Ако искам да вида големия град, ще се кача на автобуса, ще ида в града, ще напазарувам, ще видя други хора и ще се прибера в къщи.

Той не стоеше на едно място, все шеташе, поправяше нещо, натъкмяваше, приспособяваше.

Разговаряше с комшиите и с хората, които срещаше в селото. Обменяше информация с тях и сам я разнасяше в селото неволно.

– Знаеш ли какво се е случило с Кирил часовникаря тази нощ? – попита го Крум.

– Какво е станало? – попита бай Наско. – Пред тях видях линейка.

– Някакви младоци го нападнали нощес, – тъжно поклати глава Крум.

– Пак ли циганите, – разтревожено попита бай Наско.

– Какви ти цигани, един от тях е бил синът на бившия кмет.

– И какво са искали от Кирил? – попита Бай Наско.

– Пари, – махна с ръка Крум. – пребили него и жена му. Цялото ми лице е било в кръв.

– От къде са били сигурни, че има пари? – попита бай Наско.

– Ами давал на заеми, помагал на този,  на онзи и го надушили, – обади се Начко.

– Колко са му взели? – попита Дако, който прибираше овцете си.

– Шест хиляди и някакви златни и сребърни накити, – каза Крум.

– Хванали ли са ги? – попита бай Наско.

– Хванали са ги, защото един от тях е бил много умен и се е обадил по телефона си и по това са ги хванали. Но няма да ги държат много, – каза Крум.

– Нали са покровителствани от някой, други са чеда на шефове, бързо ще ги отърват, нали бащите им ще платят, – каза Начко.

– А кой ще плати и върне здравето на Кирил? – попита Дако.

– Дори и да го повъзтановят, след такъв бой, ще бъде половин човек, – въздъхна бай Наско.

– Няма радост  в старините ни…., – тъжно заключи Начко.