Бащата на Бах скоропостижно умрял, когато Йохан Себастиян бил на девет години. Той бил даден на по-големия си брат, органист в град Ордуфа – Йохан Кристоф Бах, да се погрижи за образованието и възпитанието му.
Кристоф имал сборник с произведения на известни композитори тогава като Фробергер, Пахалбел, Букстехуде. Но тази колекция от „модерна“ музика по-големият брат заключвал в шкаф с решетки, за да не може Йохан Себастиян да се разврати и да загуби уважението си към общоприетите тогава музикални авторитети.
Въпреки това, през нощта младият Бах успял по хитър начин да извади иззад решетките нотния сборник …. Той тайно започнал да го преписва, но тъй като не можел да получи свещи, използвал само лунната светлина.
Цели шест месеца десетгодишният Йохан Себастияан преписвал нотите през нощта, но уви …. Когато героичният труд бил вече към края, Кристоф хванал брат си на местопрестъплението. Взел от него и оригинала, и копието ….
Мъката на Бах нямала граници и със сълзи на очи той извикал:
– Щом е така, сам ще напиша такава музика и ще я напиша още по-добре!
Брат му се разсмял и в отговор му казал:
– Иди да спиш, бъбривецо.
Йохан Себастиян не хвърлил думите си на вятъра и изпълнил обещаното от детството си ..

През 2007 г. Джовани Мария Пала, италианския експерт по компютърни науки и музикант е казал, че е намерил музикални ноти в известната картина на да Винчи, наречена „Тайната вечеря“.
Според Пала, ако нарисуваме петолиние в долния край на картината, ръцете на Исус, ръцете на неговите апостоли и хляба на масата изобразяват музикални ноти, които могат да се разберат, ако се чете от дясно на ляво.
Да Винчи е бил известен с любовта си към музиката. Той включвал музикални загадки в своите записки, които е трябвало да се четат отдясно на ляво.
Алесандро Везоси директор на музея в Тоскана, посветен на Леонардо да Винчи, сметнал, че предположението на Пала е „вероятно“. Везоси е казал, че да Винчи е свирел на арфа и е направил на няколко фрагмента за други музикални инструмента.
– Винаги съществува риск да се види, коквото не е там, но интервалите в картината са разпределени хармонично, – е казал Везоси. – Там, където са налице хармонични пропорции, винаги може да се намери музика.

Клоунът Сергеев, който всички познавали с името Мусля, по време на турне в Сибир бил в същият хотел, в който бил отседнал известен цигулар, пристигнал за първи път на това място. Техните стаи се оказали една до друга.
Музикантът рано сутринта репетирал ново сложно произведение, а вечерта, за да се разведри отишъл на цирк, неговият концерт щял да бъде едва след два дена.
Сложили го на първия ред. На арената излязъл Мусля със стара цигулка и изпълнил три музикални импровизации.
Слушателите затаили дъх, той свирел майсторски.
Гастролиращият цигулар чул фрагменти от произведение нотите, на които били у композитора-автор и музиканта, за който била написана тази музика.
Известният музикант се втурнал зад кулисите:
– От къде взехте тази музика?
– Тази сутрин в хотела, – искрено признал Мусля, – някой свиреше в хотела. Хареса ми мелодията и я запомних.
– Вие сте гений. Това е невероятно. Да запомните и да изсвирите тази музика по памет. Нужно е да се опознаем по-отблизо.
След спектакъла цигуларят в модерен костюм и много по-скромно облечен клоун отишли в един ресторант.
Три дена след това Мусля отсъствал от цирка, а концертът на цигуларят трябвало да се отмени. Нито музиканта, нито клоуна могли да намерят.
А те се затворили в една стая, изключили телефоните си и свирели един на друг. Когато свирел известният цигулар плачел Мусля, а когато свирел Мусля, плачел цигуларят.

Страно е, че Берлиоз започнал да е насочва към музиката още от детството си, но не можел да търпи пианото. Зато пък с удоволствие свирел на китара, флейта и флежолет.
Той имал изключителна памет и до съвършенство овладял пеенето направо от партитура.
Когато пристигнал в Париж, младият Хектор, решил  първо да постъпи в хор. Той отишъл на прослушването. Там с изненада го попитали:
– Къде са ви нотите, млади човече?
– Защо са ми? – попитал учудено Берлиоз.
– Вие сте дошли на прослушване, нали? Как мислите да пеете, ако нямате нотен запис?
Берлиоз отговорил:
– Много просто.
– А какво ще пеете?
– Каквото поискате. Дайте ми каква да е партитура, солфеж или тетрадка със ноти.
– Вие пеете направо от листа? – изненадал се ръководителят на хора. – А по памет можете ли нещо да ни изпеете?
– Това е лесно. По памет зная оперите:  „Вестал“, „Кортес“, „Стратоника:, „Едип“, също „Ифигения „, „Орфей“, „Армида“…..
– Достатъчно. Непостижима памет! Тогава изпейте арията от „Едип“ „Тя ме обсипва….“
Берлиоз под акомпанимента на цигулка превъзходно изпълнил арията и бил приет в хора.

Израилтянинът Барух Баркаи е известен със своята уникална колекция от автографи. Той е имал около 3 хиляди взети от известни личности като: Алберт Айнщайн, Салвадор Дали, Марк Шагал, Марлене Дитрих, Нуриева, Мая Плисецкая, Евтушенко, Горбачов и много, много други.
Стотици автографи били върху писма, картини, ноти, документи, книги…..
С това необичайно колекциониране, израилтянинът, родил се в първите години на 20 век, се занимавал повече от 60 години.
И през всичките тези години автограф отказал да му даде само един човек – Гари Каспаров.
На шахматистът така подействала загубата от Натан Шаранското, с когото се срещнал на сеанс на едновременни игри в Ерусалим, че Гари напуснал помещението и не желаел да влезе в контакт с никого. Даже отменил пресконференцията.
А Баркаи се върнал в къщи с празни ръце.